Всичките български поданици са равни пред закона, гласи чл. 57 от Търновската конституция. 135 години след приемането на Търновската конституция – равенството пред закона, върховенството на закона (чл. 43), свободата на печата (чл. 79) – продължават да са актуални теми от дневния ред на обществото.
За онези дни, в които отново се изгражда българската държавност, в “Строителите на съвременна България”, Симеон Радев пише: “На 10 март събранието пристъпи веднага към разглеждане на проекта за конституцията. Един от секретарите прочете устава. Д-р Стоилов предложи да се избере една комисия от 15 души, която да даде „точно мнение за главните мисли, които са в основата на устава, да ги извади наяве, да ги освети с науката и опита от живота ни“. Дядо Славейков не се съгласи с това предложение. Той нямал доверие към комисиите, „защото нашите комисии, каза той, се някак разкомисват“. Събранието се развесели от тая шега на дядо Славейков, но възприе Стоиловото предложение. Избра се за преглеждане на устава една комисия, в която влизаха: Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Климент, Ил. Цанов, Начович, Греков, митрополит Симеон, Др. Цанков, Хр. Стоянов, Андрей Стоянов, Даскалов, д-р Вълкович и д-р Помянов. Комисията представи на 21-ви своя доклад до Събранието.
Докладът е забележителен както по литературната си форма, тъй и по своите идеи. Комисията формулираше още в своето въведение теоретическите начала, върху които тя градеше своите предложения. Тия начала съответстваха на „декларацията на човешките права“, прогласена от Френската революция, и бяха систематизирани съобразно с немската философия на държавното право. Те бяха 4: 1) началото на свободата; 2) началото на равенството пред закона; 3) началото на самоопределението (Selbstbestimmung), „което намира своето приспособление в участието на народа в законодателната власт“, и най-сетне 4) началото на обезпечението (сигурността). „На това начало – четвъртото, – казваше докладът, са основани неприкосновеността на лицето, жилището и собствеността. На това начало се основават и правата, дадени на изпълнителната власт, т.е. на княза и на правителството му.“
В деня на професионалния празник на българските юристи – честит празник, колеги!
