Правата на човека произтичат от вроденото достойнство и ценност на човешкото същество, те са универсални, ненарушими и равни. Те са присъщи на всяко човешко същество, никой не може да ги отнеме от другиго.
Под права на човека най-общо се разбират онези основни морални права на личността, които са необходими за живот, зачитащ човешкото достойнство. Правата на човека са средство за постигане на една по-висша социална цел и правна система, която във всеки конкретен момент дава представа кои права са най-съществени в едно общество. Дори да се приеме, че правата на човека са неотменни, че са морален атрибут на личността, който държавата не може да оспори, правата трябва да бъдат установени – т.е. изградени – от хората и кодифицирани в правната система.
Концепцията за правата на човека се заражда като коректив на съществуващите взаимоотношения между държавата и отделния човек. В наши дни, правата на човека са заложени в устоите на всяка демократична държава и са не само мерило за цивилизованост, но и базисен механизъм за регулиране на обществения живот. Правата на човека са средство за постигане на по-висока социална цел и правна система за защита.
По думите на Збигнев Бжежински „правата на човека са единствената най-магнетична политическа идея на съвремието.”
Фундаменталният въпрос за правата на човека е в пряка връзка с правата на гражданите в сферата на здравеопазването. Според Рубенсон подходът за използването на човешките права в контекста на здравето спомага за елиминиране на дискриминацията и прилагане принципите за участие, прозрачност, взаимна зависимост и отговорност.
„Ключовите човешки права, които са свързани с реализирането на правото на здраве включват: елиминиране на всички видове дискриминация; информация и участие, тайна, физически интегритет и поверителност; образование; здравословна околна среда и адекватен стандарт на живот; работа, справедливост и благоприятни условия на труд; социална сигурност. Прилагането на човешките права в здравеопазването означава, че всяко човешко същество има еднакви здравни права, без да бъде дискриминирано; всеки човек има право да взема решения, свързани с неговия живот и да участва в обществения дебат; държавните органи имат задължението да зачитат, защитават и реализират човешките права на своите граждани.
