Аргументи и коментари

Централизирано възлагане на обществени поръчки в здравеопазването

Централен орган за обществени поръчки През 2011, с изменение в ЗОП, е предвидена възможността за…

Мария Радева|Автор
16 юни 2015
Централизирани доставки на лекарствени продукти

Централен орган за обществени поръчки

През 2011, с изменение в ЗОП, е предвидена възможността за създаване на централен орган за обществени поръчки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Два месеца след влизане на измененията в сила (26.02.2012), следва нова промяна, с която се дава възможност и на други възложители, извън органите на изпълнителната власт, да получават доставки или услуги чрез централен орган за обществени поръчки.

През последните години централизираното възлагане на обществени поръчки, чрез рамкови споразумения показва възходящо развитие в повечето европейски страни. Безспорни са ползите от такова възлагане, като основните от тях са:
– постигане на икономии от обема – ефект, който се проявява в намаление на цените, в резултат от количествата;
– намаляване на корупционния риск, тъй като броят на поръчките и възложителите, потребяващи сходни стоки се свежда до минимум, а процедурата се поема от един централизиран орган, работещ при ясни и обществено известни правила;
– икономии на времеви, човешки и финансов ресурс при възложителите.

Този извод се съдържа в Националната стратегия за развитие на сектора Обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020

Единственият създаден до настоящия момент Централен орган за обществени поръчки (ЦООП) е този, създаден за нуждите на органите на изпълнителната власт.

С постановление на МС, от днес 16 юни 2015, се създава и Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“. ПМС 146/09.06.2015 е обнародвано в ДВ 44/2015 и влиза в сила от деня на обнародването.

Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“

Централизираното възлагане на обществени поръчки е идея, която се обсъжда в последната година и особено активно в последните няколко месеца.

Стратегията за развитието на сектора Обществени поръчки, изрично посочва Здравеопазването, като сектор, в който трябва да се приложи възможността за централизирано възлагане. “Трябва да се отбележи също, че все още не се използва възможността за централизирано възлагане на поръчки от териториалните органи, както и в определени сектори. Такъв сектор, в съответствие с утвърдените практики на много държави, е здравеопазването. Той се характеризира с голям брой потребители /болници, други здравни заведения/, чиито нужди са относително еднотипни, подлежат на планиране и се финансират от установени източници /здравна каса, национален и местни бюджети/. Ето защо би било полезно да се предвиди централизирано възлагане и за такива доставки. В този смисъл, в обхвата на дейностите на новоизградения ЦООП трябва да се включат и поръчки, възлагани за нуждите на сектор здравеопазване, респективно тези функции следва да се подсигурят с необходимия административен капацитет.”

И за да напомни за себе си, в началото на годината, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (по-известен като БОРКОР), представя Концепция за централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“. Очаквано, през февруари 2015, МС одобрява предложената концепция.

Проектът на постановление за създаване на Централния орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“ е изготвен от Министъра на здравеопазването и Министъра на икономиката.
Създаването на орган за централизираното възлагане на обществени поръчки, чрез рамкови споразумения за доставка на лекарствени продукти за лечебните заведения за болнична помощ, ще доведе до икономии на време, административен и финансов ресурс за лечебните заведения за болнична помощ, както и до намаляване на цените на лекарствените продукти – се казва в съвместния доклад на двамата министри.

С обнародването на ПМС 146/09.06.2015 Централният орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“ е факт.

Централният орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“ ще осигурява централизирано възлагане на обществените поръчки на възложителите – лечебни заведения за болнична помощ по чл. 9 от ЗЛЗ и лечебни заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б ЗЛЗ. (В текста на постановлението е допусната правописна грешка при изписване абревиатурата на Закона за лечебните заведения. Неправилно е посочено “ЗЛД” вместо (ЗЛЗ)

Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“ е Министърът на здравеопазването.

Предмет на централизирано възлагане е доставката на лекарствени продукти.

Не са предмет на централизирано възлагане доставки по поръчки, финансирани или съфинансирани със средства по програми или фондове на Европейския съюз, със средства от други държави или от международни или чуждестранни организации.

Подробности за действието на ПМС 146/09.06.2015 ще получат абонатите на Информационния бюлетин.

4 comments

  • Ваня Василева

    Здравейте!
    Тъй като ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 146 ОТ 9 ЮНИ 2015 Г. за създаване на Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор
    „Здравеопазване е:
    1. По отменения вече ЗОП;
    2 С обхват всички лечебни заведения – възложители (като съгласно Концепция за централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване това е касаело и частните лечебни заведения и това е в мотивите за създаване на органа )
    и тъй като не мога да намеря законов текст по влезлия в сила ЗОП 2016 г., мислите ли, че постановлението е все още в сила или не поражда правно действие?
    Лечебните заведения следва да бъдат равнопоставени стопански субекти, съгласно ЗЛЗ. Същевременно лечебните заведения създадени с частен капитал страдат от значително по-малка административна тежест при осъществяване на дейността си. Мотиви към ЗОП 2016 липсват в посока защо: 1/“частните ЛЗ“ са изключени от приложното поле на ЗОП; 2/ защо директивата е транспонирана по начин, който определя като възложител не правосубектното юридическо лице, а нейният представляващ? Кой е страна по договора(чл.112 ЗОП – представляващия ЛЗ). кой черпи права и задължения(не представляващия, а представлявания). кой понася административно-наказателната санкция (очевидно ФЛ – представляващ ЛЗ). Ако мотив е да се изключат частните лечебни заведения, защото не за на „бюджет“ от НЗОК, а осъществяват „покупко-продажба“ на медицински услуги, държавните ЛЗ правят съвсем същото. В крайна сметка ЛЗ като ЮЛ са самостоятелни субекти със собствено имущество, без бюджетна издръжка (с ясните изключения).
    Поздрави!

    • A
      Мария Радева

      Благодаря за коментара!

      Смятам, че познавам добре здравното законодателство. Но проблемите на обществените поръчки са доста далеч от професионалните ми интереси. По въпроси, за които не се смятам професионално подготвена – предпочитам да не вземам отношение.

      • Ваня Василева

        Благодаря за отговора! Съжалявам, че питанията са били неуместни.Чета Ви с интерес.
        Успех!

        • A
          Мария Радева

          Благодаря!
          Няма неуместни въпроси. А и аз съм човек, който познава границите на собствената си компетентност.

Напишете коментар