Кой казва, че съдебната система работи бавно?
Когато страните в процеса не злоупотребяват с правата, съдебните процеси са бързи, присъдите въздават справедливост в разумен срок.
(Използваните по-долу цитати и данни са общодостъпни и публикувани в съответните интернет – страници, затова не е търсено съгласието на засегнатите лица за настоящата публикация. Текстовете са публикувани при заличаване на личните данни, така както е извършено от съответните служебни служители.) За по-малко от година и половина след причинената смърт наказателното дело е приключило на три инстанции.
В края на 2010 Върховният касационен съд (ВКС) е оставил в сила решение на на Апелативен съд – В. Търново, с което е потвърдена присъда по НОХД №108/2010 на Окръжен съд – Русе. С присъдата подсъдимата А.Д.М. е призната за „виновна в това, че на ****. в гр.Р. причинила смърт на плода на С.Ю.Ш. ***,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия-лекар, началник на „Р.о.” в АГ комплекс при МБАЛ-Р. АС, представляваща източник на повишена опасност, като нарушила т.1.7 от глава 19 от Наредба № 32/30.12.2008г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” на Министерство на здравеопазването /в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на плода, причинена от анте- и интрапартална асфикция на плода, не пристъпила своевременно към спешно цезарово сечение по смисъла на §1 т.28 от същата наредба/ и нарушила т.2 от основни трудови задължение, посочени в длъжностната характеристика на лекар, началник на Родилно отделение в лечебно заведение за болнична помощ – МБАЛ – Русе АД /не осигурила своевременно провеждане на лечебна дейност, която съответства на съвременното равнище на медицинските знания и на добрата медицинска практика/, поради което и на основание чл.123 ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъжда на осем месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.”
На пострадалите родители са присъдени обезщетения в размер съответно на майката – 6 000 лева, на бащата – 3 000 лева.
Хронология на събитията:
На 20.06.2009 е причинена смърт на плода на бременната.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното: Прочети
За така причинената смърт е образувано досъдебно производство обвинителният акт, по което е внесен в Окръжен съд на 17.02.2010.
Тук можете да проследите движението на делото в първоинстанционния съд.
Съдебното заседание е проведено на 29.03.2010, когато е произнесена и осъдителната присъда. Мотивите на съда са изготвени няколко дни по-късно на 01.04.2010. На първа инстанция делото приключва за по-малко от два месеца.
На 02.06.2010 делото е изпратено на втората инстанция – Апелативен съд Велико Търново. Съдебното заседание е проведено на 12. 07.2010. С решение от 14.07.2010 присъдата е потвърдена изцяло.
На 10.11.2010 е проведено съдебното заседание във ВКС. С решение от 19.11.2010 присъдата на д-р М. става окончателна.
Мотивите на съда:
Относно конкретното развитие на събитията и симптомите въз основа на които подсъдимата е могла и е следвало да разпознае влошаващото се състояние на плода и да вземе решение за спешно секцио в значително по-ранен момент, съдът дава вяра на още
Апелативният съд за наложеното наказание:
„Въззивният състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, значителен превес на смекчаващи такива. Защитата в съдебно заседание пред въззивната инстанция не наведе доводи за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Защитата не е направила това и жалбата си. Предвид на това въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е определил наказание лишаване от свобода, което е под средния предвиден от закона размер. Правилно е определено, че подсъдимата с оглед на личностните данни и ниска степен на обществена опасност не следва да бъде изолирана от обществото и изпратена в местата за изтърпяване на наказанията. Това е единствена простъпка в съзнателният и живот. Поради това присъдата и в тази и част следва да бъде потвърдена.”
