Прикриване на трудова злополука

Бях потърсена за консултация от лекар, издал болничен лист, в който като причина за неработоспособността е посочена “Злополука – нетрудова”, коeто впоследствие може би ще се окаже невярно, защото злополуката е била трудова.

Прикрита ли е трудовата злополука и кой какви последици ще понесе?

Казусът:

Пациентът пристига вечерта в болницата с травма на крака, като обяснява, че е имал инцидент при ремонт в къщи. Същият е хоспитализиран, след което в издадения болничен лист е посочено “Злополука – нетрудова”.
В следващите 20 – ина дни започва да се говори, че може би злополуката е трудова. Работникът е получил нараняване, в края на работното време, докато е бил командирован на строителен обект в близък град. Прибрал се е в града по местоживеене с помощта на близки и е постъпил в болница, като не е съобщил истинската причина за нараняването. На следващия ден е уведомил работодателя, че е в болница и след дехоспитализацията е представил съответния болничен лист.
Впоследствие започва спор с работодателя дали злополуката е трудова и дължат ли се обезщетения.

Лекарят:

Наличната травма не дава повод обясненията на пациента да бъдат поставени под съмнение, а и лекарите не са разследващи органи.
Лекарят правилно е диагностирал състоянието на пациента, проведено е лечение и при спазване на изискванията за експертиза на работоспособността е издаден болничния лист.

Ето какво трябва да направи лекуващият лекар съгласно Наредбата за медицинската експертиза:
При злополука лекуващият лекар определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“.Други задължения лекарят няма.
За обстоятелство, че е бил подведен от пациента не може да се търси отговорност от лекаря, ако обективните данни не дават основание да се предполага трудова злополука. Друг е въпросът ако пациентът е постъпил в болница в работно време, което би било някаква индиция, че злополуката е настъпила в хода на работния процес. Настоящият случай обаче не е такъв.

Не е необходимо представяне на някакви документи от пострадалото лице пред лекуващия лекар, който може да направи предварителна преценка около обстоятелствата на получаване на увреждането от информацията, получена от пострадалия.
С новата Инструкция за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност е вменено задължение за лекаря, издал първичния болничен лист да изпрати в 3-дневен срок в ТП на НОИ копие от болничния лист, но САМО когато ИМА ДАННИ ЗА НАСТЪПИЛА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА. Описаният по-горе случай не е такъв.

Работодателят:

Издаденият болничен лист, докато не бъде отменен по съответния ред, отразява обстоятелствата за здравословното състояние на служителя, такива каквито са. В описания случай, работодателят приема, че се е случила битова злополука.
Съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, работодатеят в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване е длъжен да подаде съответната декларация в ТП на НОИ.
Вярно, че работодателят е бил уведомен, че злополуката е битова, така е било записано и в представения по-късно болничен лист. Но всеки отделен случай, обаче, следва да бъде преценяван сам за себе си и в зависимост от конкретните обстоятелства.
В разглеждания случай работодателят знае, че работникът е в командировка извън града и изведнъж същият се озовава в болница извън мястото на командироване. Трябвало ли е работодателят да се запознае с конкретните обстоятелства, да предположи, че се прикрива трудова злополука или просто да приеме болничния лист – това е негово решение. Има ли в конкретния случай основания, които да индикират, трудова злополука (аз лично виждам такива) е въпрос, който е оставен в преценката на работодателя.
Какви ще бъдат последиците, ако в последствие се установи, че злополуката е трудова – ще решат административните органи и ако се установи нарушение на трудовото и/или осигурително законодателство работодателят ще понесе съответните санкции.

Работникът:

Съгласно цитираната вече наредба непосредственият ръководител, свидетелите на злополуката, както и самият пострадал трябва незабавно да уведомят работодателя за настъпилата трудова злополука.
Няма съмнение, че в описания случай, работникът съзнателно е прикрил трудова злополука. Кое го е подтикнало към подобно поведение е без значение. Дори и в подобна ситуация, КСО дава право, в случай, че трудовата злополука не е декларирана от работодателя, в срок една година от злополуката пострадалият (а в случай на смърт на неговите наследници) да я декларира пред ТП на НОИ. В тези случаи компетентният служител от НОИ трябва да издаде разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Как ще бъде преценявано наличието на болничен лист с описана битова злополука е въпрос от компетентността на НОИ.
За издаденото разпореждане се уведомяват както работникът, така и работодателя – всеки от тях има право да обжалва решението на НОИ пред съответния административен съд.

Какво да правим при трудова злополука

Какво е значението на разпореждането за приемане на злополуката за трудова – четете в следващата публикация…