Конкретни казуси от практиката, провокираха интереса ми към един от видовете срочни трудови договори – срочният трудов договор до завършване на определена работа. Резултатът от теоретичните изследвания и проучването на съдебната практика са две научни публикации, които публикувам и тук, но в редактиран вариант.
Трудовите договори, в зависимост от това дали съдържат или не клаузата срок, се обособяват в две основни групи – за неопределено време, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ (т. нар. безсрочни трудови договори) и срочни трудови договори, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ. Срочните трудови договори са тези, които съдържат клаузата срок – като техен модалитет. Страните, още при сключването на срочния трудов договор, определят времето през което той ще съществува и предвиждат неговото прекратяване. Това време е винаги ограничено – определено или определяемо, и във всеки случай е известно на страните още при сключването на трудовия договор.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ “срочен трудови договор може да се сключва за извършване и за довършване на определена работа”. Срочният характер на този договор се определя от клаузата срок. Макар че срокът е уговорен чрез определената работа, това не изменя характера на срок на тази клауза като модалитет на правната сделка, защото именно в изтичането на определено време – толкова, колкото е необходимо за довършване на определена работа, е бъдещото сигурно събитие, което определя времетраенето на договора.
Съгласно становище на МТСП “срочен трудов договор до завършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ най-често се сключва в областта на строителството и услугите. Това е особен вид срочен трудов договор, при който клаузата срок е свързана с времето, необходимо за да бъде извършена /довършена определената (по вид, обем, качество и др. параметри) работа. Поради това, времетраенето на договора по т. 2 може да продължи и повече от 3 години.”
Икономическата обстановка в страната, както и съдебната практика показват, че договорът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ намира приложение в различни отрасли на икономиката. Приложимостта на този срочен трудов договор се свързва и с нестабилните отношения на пазара на труда, икономическа криза и несигурността на работните места. Съществува становище, че при инцидентно възникнали работи, с подчертан епизодичен характер може да се сключи трудов договор за завършване на определена работа. Този договор най-пълноценно би задоволил потребността от случайно и еднократно възникнала работа.
Съдебна практика по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ
Съдебната практика разглежда правната природа на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с неговото прекратяване. КТ предвижда изрично основание за прекратяване на този вид срочни трудови договори. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа. Предпоставка за валидното позоваване на посоченото прекратително основание е наличието на валидно сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 325, т. 4 от КТ касае едно специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ. На конкретно тълкуване при прекратените на това основание трудови правоотношения подлежи формулата „завършване на определена работа”. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68 ал.1 т.2 от КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение.
Съдебните решения по цитираните текстове изследват двата основни аспекта на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – определяне на работата за която са се уговорили страните, както и възможността за включване на определен срок в съдържанието на договора. От гледна точка на практическата приложимост на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ интерес представлява и въпроса за какъв вид работа (дейности на работодателя) е допустимо сключването на този вид срочен трудов договор.
Съдържанието на трудовия договор е императивно установено в нормата на чл. 66 от КТ, а изискването за посочване на времетраенето на трудовия договор, в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е допълнително разяснено с решения на ВКС.
Безспорно съдебната практика приема, че за да е налице уговорката за срок, в трудовия договор следва да се посочи съответната работа с необходимата конкретност.
Единствено при това условие работата може да бъде приета като “определена” по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Необходимостта в клаузата по цитираната разпоредба да е посочено каква е работата, с определящи я признаци – вид и обем или като икономическа цел и резултат, които да я индивидуализират ясно и да позволяват да се констатира завършването й, като основание по чл. 325, т. 4 от КТ, е указана в съдебната практика.
ВКС приема, че “теоретично може да се приеме, че ако има други индивидуализиращи признаци за извършена работа, които да внасят яснота за какво е бил сключен договора по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, би могло да се приеме, че работата е свършена. … При тази хипотеза – след като работата (има се предвид дейността на работодателя – заб. моя) не е била завършена и след прекратяване на трудовото правоотношение, а е продължила и след това, същата не се счита за завършена” и съответно не може на основание чл. 325, ал. 4 от КТ да се прекрати сключения по чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ трудов договор.
ВКС отговаря и на въпроса за правните последици при непосочване на “определената работа.”
Срочно или безсрочно е трудовото правоотношение, породено от трудов договор, в който е вписано, че същият се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва каквато и да било конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител?
На така поставения въпрос, ВКС дава следното правно разрешение: Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно.
ВКС приема, че след като по процесните „срочни” трудови договори срочността по чл. 68 от КТ е дефинирана като точна дата, а не чрез посочване обема на работата, то правният извод, че се касае до срочен договор в хипотеза по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ е правилен и съобразен с духа и разума на закона.
В заключение
От анализа на съществуващата съдебна практика относно приложимостта на срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ могат да бъдат направени следните изводи:
1. При срочният трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение.
2. Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – за извършване на определена работа – следва да се определя от съдържанието на трудовия договор. В сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.
3. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му – липсва уговорка за срок. Липсата на конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител – определя сключения договор като безсрочен, независимо от посоченото в договора основание.
4. Съществува известна неяснота относно възможността срокът по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ да е освен определяем и определен. “Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му …. Няма пречка срокът да бъде определен чрез посочване на срок в договора на изпълнителя на съответната дейност.” Тези мотиви създават впечатление, че срокът по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ освен определяем (чрез вида, количеството, обема работа) е допустимо и да е определен (изрично посочен). Смятам, че подобен извод е неправилен и се дължи на известна неяснота на съдебното решение.
18 comments
Емили Стоева
Здравейте!
Интересува ме дали трябва да изисквам от работодателя ми да зачита предишния ми трудов стаж. Договорът ми е да завършване на определена работа.
Благодаря Ви предварително!
Мария Радева
Здравейте! Зачитането на предишния трудов стаж, натрупан при друг работодател, зависи от това дали същият е на същата или със сходен характер работа, а не от това дали настоящият трудов договор е срочен (както е във вашия случай) или безсрочен.
Станка Петрова
Моля, да ми поясните.
Назначена съм по чл.68 ал.1 т.2 от КТ.
в Тр. договор не е посочена каква работа трябва да извършвам, но има срок на договора.
Искам да напусна без предизвестие.
Имам ли право.
Благодаря Петрова
Мария Радева
Здравейте!
Принципно всеки трудов договор може да бъде прекратен по всяко време. Дали ще е законосъобразно и какви ще са правните последици зависи от конкретното съдържание на трудовия договор. Без да се съобразят конкретните документи може да се окаже подвеждащо като се дават принципни съвети.
Мери Стоева
Здравейте,
Може ли служител на трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 след извършване на определената работа да бъде назначен на същата длъжност без прекратяване на договора само с допълнително споразумение на безсрочен трудов договор
Илия янков
Пенсионирах се по болест 15. 02.23г.Придобивам право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 09.11.23г.Работя на едно и също място от 18г.Имам ли право на шест месечно обещетение за работа 10 години в едно и също предприятие.
Мария Радева
Здравейте!
Отпуснатата пенсия за инвалидност няма нищо общо с обещанието, за която питате. След като отговаряте на условията по чл. 222, ал. 3 от КТ – отговорът на Вашия въпрос е положителен.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО.
Във всички случаи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е придобито по време на съществуване на трудовото правоотношение, независимо на какво правно основание по КСО е придобито то.
Важно е да се отбележи, че работодателят дължи обезщетението независимо от това дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж или възраст или не.
Мария Радева
Здравейте,
не познавам документите по случая, но принципният ми отговор е, че може.
ИЛИЯ НЕНОВ НЕНОВ
Назначен съм по чл.68 ал.1 т.2 като търговски работник /продавач консултант промишлени стоки/МОЛ няма определено време/срок/как да го тълкувам или да поискам от работодателя да ме преназначи по друг член. БЛАГОДАРЯ ВИ!
Мария Радева
Здравейте,
Кодекс на труда
Чл. 68. (1) Срочен трудов договор се сключва:
2. до завършване на определена работа;
При тези договори може и да няма определен срок, защото срокът е определяем – до завършване на определена работа.
В договора обаче, следва много точно да е описана работата, със завършването на която договорът ще се смята за прекратен.
Йонко
Здравейте,
Може ли договорът по чл. 68, ал. 1, т. 2 да бъде сключен във връзка с участието и изпълнението на обществена поръчка, но тъй като сключването е преди подаване на документите за участие в поръчката и не е сигурно кой ще я спечели, срокът за бъде формулиран примерно така „до завършване на работата по обществена поръчка ХХХ, а ако изпълнението бъде възложено на друг участник – до датата на слючване на договор за изпълнение с друг участник“?
Благодаря!
Мария Радева
Здравейте,
Казусът, който поставяте е достатъчно сериозен и смятам, че този формат не е подходящият за изразяване на подобни становища.
Митко
Здравейте имам аналогичен казус с този на Жана Демирева.
Бях назначен на срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 и във връзка с чл.70 от КТ. С изпитателен срок 6м.
В точката срок на договорът пише следното .До изавършване на определена работа.
В точка 12 Други условия е записано Настоящият договор се сключва като срочен което обстоятелство се установява с протокол.
Договорът ми е прекратен по чл.325 т.4.
Наистина имаше протокол който подписах за завършена работа .
Въпросът ми обаче е искам да заведа дело четох доста включително и решения на ВКС .
След като няма конкретизирана яснота за срок и обем още при сключването на договорът как с протоколът е установено коя точно работа е завършена и за колко време с две думи законо съобразни ли са договорът и заповедта за прекратяване.
Поздрави
Мария Радева
Здравейте,
От изложеното – може да се предполага, че има проблем при сключването на трудовия договор. Но тук мога да дам единствено отговор по принцип, защото не познавам документи, както и фактите по случая.
След като смятате да търсите правата си по съдебен ред, колегата който ще ангажирате със случая – ще се запознае с документите и ще може в детайли да коментирате казуса.
Ана
Здравейте,
Назначена съм на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ до завършване на определен строителен обект. В договорът е упоменато, че възнаграждението се изплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца , следващ месеца за който се отнася. Искам да попитам дали имам основание да прекратя трудовия си договор, ако ми забави заплатата дори и с един ден.
Мария Радева
Здравейте,
Цитирам съдебно решение:
„Правната норма на чл. 327 представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.“
В този смисъл забавата, дори само от един ден – формално е забава
Жана Демирева
Според текста, който разяснявате по чл.68, ал.1, т.2 :Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. Въпросът ми е: как тогава съм съкратена по Чл. 325 т.3 /с изтичане на уговорения срок/.
1. Няма основание за извършване на определена работа;
2. Няма предложение за прекратяване по взаимно съгласие от другата страна /чл.68 не го изисква, но чл.325 ???/ т.е ако служителят не е известен би трябвало да няма взаимно съгласие. Ако невписаното основание определя безсрочност, не трябва ли предизвестие от 7дни? Няма налице причина за внезапно освобождаване. В такъв случай нямаме ли причина за възникване на процесуални отношения между двете страни по трудовия договор, свързани със съдебно оспорване на акта за прекратяване;
3. Не губи ли работника правото си на обезщетение по чл.224?
Мария Радева
Здравейте,
След като не познавам текста на трудовия договор и на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – ще отговоря по принцип
Предложението за прекратяване по взаимно съгласие е право на страните по трудовия договор. Работодателят няма задължение първо да предлага прекратяване на това основание и след като предложението не бъде прието – да премине към други основания.
В случай, че срочният трудов договор е сключен при нарушаване на правилата за „срочност“ – то тогава договорът ще бъде приет за безсрочен. При прекратяването на безсрочен трудов договор следва да се спазват определени правила. В случай, че те не са спазени и при евентуално обжалване – уволнението ще бъде признато за незаконно.
Всеки работник или служител сам решава дали да оспорва прекратяването на трудовото си правоотношение, съответно дали да „заведе дело срещу работодателя“.
Без значение на какво основание е прекратен трудовия договор, както и не е от значение дали уволнението е законосъобразно или не – работникът никога не губи правото си на обезщетение по чл. 224 от КТ – стига да има неползван платен годишен отпуск.