В ДВ 20/28.02.2013 са обнародвани изменения в Търговския закон, свързани с преодоляване на забавянията в плащанията по търговски сделки, които влизат в сила от началото на март.
Приетите изменения са в отговор на задължението за транспониране на ДИРЕКТИВА 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
Внимание! Изискванията на Търговския закон са приложими единствено към търговските сделки, но не и към други договорни задължения или облигационни сделки, които сключват лечебните заведения.
Посочените по-долу изисквания са задължителни, както за търговците, така и за лицата, които упражняват свободна професия.
Правилата, въведени от Търговския закон, ще се прилагат за договори, сключвани след 15.03.2013.
Срокове за плащане от лечебните заведения
Заедно с визираните изменения е направено и изменение в Закона за лечебните заведения.
Съгласно ЗЛЗ, лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. Новото е, че определени лечебни заведения – центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медико-социални грижи, лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и държавните лечебни заведения – търговски дружества, извършват плащания по визираните сделки, в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане.
За всички други лечебни заведения, за сключените от тях търговски сделки, важат правилата, разгледани по-долу.
Срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни
Търговският закон предвижда, че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
Естествено страните по сделката могат да договорят и по-кратък срок за изпълнение, но не могат да уговарят по-дълъг.
Когато, задълженото лице е, публичен възложител (възложител по ЗОП), страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. Само по изключение може да се договаря и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни. Това изключение е допустимо, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора.
Сделки, при които не е уговорен срок за плащане
Възможно е страните по сделката да не уговорят срок за плащане (защото това не е задължително). В такива случаи, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Възможно е фактурата да бъде получена преди фактическото получаване на стоката или услугата. В тези случаи, срокът за плащане започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата е отпреди това.
Какво се случва при неплащане в срок?
Случаите, в които стоката или услугата са доставени, но плащането не е извършено в срок, се определят в правото като забава на длъжника. Стандартната последица от забавата на паричното задължение е начисляването на лихва. В тези изменения е предвидено, че кредиторът (т.е. страната, която трябва да получи заплащането) има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева. Кредиторът също така може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.
