Колко може да продължи разследване за медицинска небрежност?

Преди време обещах да представя практика на Европейския съд по правата на човека по дела, свързани със защита правата в здравеопазването.

Едно от цитираните дела на съда в Страсбург е делото Šilih v. Slovenia. Делото поставя принципни въпроси, относно приложението за Европейската конвенция за правата на човека, но не това е важното в случая.

Делото Šilih v. Slovenia е свързано с невъзможността да бъде проведено разследване на настъпила в лечебно заведение смърт.

През 2009 Европейският съд по правата на човека решава, че е допуснато нарушение по чл. 2 (право на живот), като е призната неефективността на словенската съдебната система, за установяване на причината и отговорността за смъртта сина на жалбоподателите.

Присъдено е заплащане на обезщетение в размер на EUR 7,540 и EUR 4,039 – разноски.

През 1993, 20-годишният син на семейство Šilih, почива в болница „след като получава анафилактичен шок, вероятно в резултат на алергична реакция към един от медикаментите, приложени върху него за лечение на уртикария”.
Първоначално родителите подават жалба за започване на наказателно производство срещу лекуващия лекар с обвинение в „лекарска небрежност”. По-късно делото е прекратено поради липса на доказателства.
Разследването е възобновено през 1996, като обвинителен акт е внесен в началото на 1997. На два пъти делото е връщано за допълнително разследване, като окончателно е прекратено през 2000 отново поради липсва на достатъчно доказателства. Жалбоподателите обжалват безуспешно.

Междувременно през 1995 семейство Šilih започват и гражданско дело срещу лекуващия лекар и болницата. Първоинстанционото производство продължава между октомври 1997 и май 2001. Искът е отхвърлен през 2006, повече от 11 години след началото на процеса. През този период делото е разгледано от шестима различни съдии.

Европейският съд, както и жалбоподателите не оспорват факта, че състоянието на пациента е започнало да се влошава и евентуално смъртта му е свързана с лечението му в болницата. Родителите твърдят, че синът им е починал в резултат на лекарска небрежност, а държавата е трябвало да създаде ефективна и независима съдебна система, която да осигури разследване за причината за смъртта и да се накажат отговорните за това лица.
Родителите са използвали две правни средства за защита – наказателен и граждански ред – с оглед установяването на обстоятелствата и отговорността за смъртта на сина им. Съдът счита, че прекомерната продължителност на наказателното производство, и по-специално на предварителното разследване, не може да бъде оправдано със сложността на случая или с исканията на родителите за промяна на съдебните състави.