В ДВ брой 82 от 21.10.2011 са обнародвани изменения в Кодекса на труда.
Кодексът на труда дефинира работата от разстояние.
Работа от разстояние
Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.
Работодателят може да предложи на работника с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
Работниците, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, с каквито се ползват работниците, които работят в помещенията на работодателя.
Права и задължения при работата от разстояние
Работникът, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място.
Работодателят осигурява за своя сметка:
- необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му;
- програмно (софтуер) осигуряване;
- техническа профилактика и поддържане;
- устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
- система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;
