Повод за този коментар вземам от негативния опит с представители на българската администрация. Две административни структури – независимо една от друга, предоставящи услуги в различни сфери (вкл. в здравеопазването), едната в София, другата в Русе – извършиха едно и също нарушение. За предоставяне на административна услуга беше поискано удостоверение за актуално състояние на юридическото лице – заявител – при представен ЕИК. Подобно поведение е недопустимо с оглед разпоредбите на Закона за търговския регистър (ЗТР). Съгласно чл. 23, ал.4 – Ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в същия. За неизпълнение на цитираната разпоредба ЗТР предвижда налагането на санкция. За нарушение на чл. 23, ал. 4 виновните длъжностни лица се наказват с глоба от 100 до 500 лв.
Подобни случаи не са изключение, въпреки вече двегодишното действие на ЗТР. Тук дори не става въпрос за загубата на време (за посещението в Търговския регистър) и загубата на пари (за държавната и банковата такса) – въпросът тук е за спазването на закона. При посочване на цитираната разпоредба, забраняваща на администрациите да искат удостоверения за актуално състояние при посочен ЕИК – отговорите бяха идентични – съответната подзаконова уредба не е променена, а там фигурира задължението за представяне на актуално състояние. А чиновниците, от които зависеше решението на конкретния проблем, дори не познаваха Закона за търговския регистър.
Практиката на противоречивата нормативна уредба не е новост. Не е изненада, че подзаконовите секторни уредби изостават от актуалността на законите (особено ако те са общи и не уреждат конкретната материя), но това не дава право да не бъдат изпълнявани императивни правни норми от по-висок ранг.
Рецептата за преодоляване на подобни негативни практики – активни потребители на администативни услуги, отстояващи правата си. Мълчаливото съгласяване с неправомерно поведение и изпълняването на задължения, нерегламентирани от закона е удобно поведение – спестява време, нерви и усилия, но некомпетентния служител продължава да не зачита закона. И порочният кръг се затваря …
