Пациентът има право на информация за заболяването си

Защо един лекар “пропуска” да уведоми пациента за онкологично заболяване – поради лоша организация на работата, поради безотговорност или престъпно нехайство? Причините за бездействието на лекаря всъщност нямат значение – важен е фактът, че има нарушение на закона и това е признато от съдебните инстанции.
Какъв би бил резултатът от лечението е без значение – важното в случая е, че на пациента е отнето правото на информация здравословното му състояние и избор на лечебни алтернативи.

Пациентът има право на информация за здравословното си състояние

Направеното от МБАЛ и д-р Т. възражение, че лекуващият лекар е изпълнил всички свои и е съобщил на пациента за заболяването, тъй като в епикризата е отразил номера и датата на хистологичното изследване е несъстоятелно. „До такъв извод може да се стигне ако в епикризата беше отразен само номера и датата на изследването с изрично отбелязване, че резултатите се намират там. При положение обаче, че към този номер и дата е изписан и частично резултатът, пациентът не само, че не се информира за истинското заболяване, а се въвежда в заблуждение. Още повече, че в издадената епикриза не е отразена окончателната диагноза.“ С тези мотиви съдът не приема становището на лекаря и лечебното заведение.

Неоснователни са и възраженията, че задължение да съобщи диагнозата на пациента е на колективния орган – онкокомитет. В настоящия случай доказателствата сочат, че и фактически колективният орган – онкомитета, не е бил информиран своевременно. Но дори и горното да беше установено по безспорен начин, това не освобождава лекуващият лекар от задължението по чл.28 КПЕ – лекарят да зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение… . Задължението е императивно за лекуващия лекар по силата на самия КПЕ, както и по чл.36, т.1 ЗСОЛЛДМ и е в съответствие с гарантираното от Конституцията – чл.52, ал.4, право на свободен избор за лечение. Своевременно информиране за истинското заболяване дава възможност на самия болен да определи по-нататъшните свои действия – примерно, да направи нови изследвания, да се консултира с друг лекар, да се подложи на лечение в чужбина, да търси алтернативни начини на лечение, да не се лекува изобщо.

Съдът прави категоричният извод, че с поведението си д-р Т., изразяващо се в неизпълнение на задължението да информира пациента за окончателната диагноза, е в причинна връзка с вредоносния резултат – настъпилото необратимо увреждане на здравето до напреднал стадий на заболяването поради неприлагане на лечение.
Д-р Т. и МБАЛ са осъдени да заплатят солидарно на пациента, сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва считано от 2004.

Здравословното състояние не зависи от вписана диагноза

Апелативен съд – Велико Търново отменя решението на първоинстанционния съд, като приема, че бездействието на д-р Т., изразяващо се в не вписване през 2004 на цялата диагноза на заболяването в епикризата не е в пряка причина за влошеното му здравословно състояние през 2008, защото:

• здравословното състояние не зависи от вписана диагноза
• защото и при вписана диагноза е необходимо консултация и преглед при специалист и специални знания
• далият заключение експерт по делото е посочил, че състоянието на болния зависи от биологията на самия тумор

В жалбата пациентът поставя въпроса за наличието на причинна връзка, мотивирайки се с факта, че именно поради не изписването на окончателната диагноза – той не е бил информиран за състоянието си, съответно – не е потърсил своевременно лекарска помощ, не се е лекувал, с което безвъзвратно е пропуснал възможности за подобряване на състоянието си и се е стигнало до непоправимо увреждане на здравето му.

Има ли връзка между противоправното бездействие на лекаря и причинената на пациента вреда?

ВКС преценява, че разкриването на точния смисъл на разпоредбата на чл.45 /съответно чл.49/ от ЗЗД, във връзка с чл.92 ал.1 от Закона за здравето, чл.36 т.1 от ЗСОЛЛДМ и чл. 28 от Кодекс на професионалната етика е от съществено значение за развитието на правната система и допуска делото до касационно обжалване.

Върховният касационен съд категорично признава нарушени права на пациента и окончателно признава правото на наследниците на пациента, починал преди да получи справедливост, да получат обезщетението от 30 000 лева.Решението на ВКС:
“Налице е причинна връзка между установеното противоправно поведение и причинените вреди, защото липсата на информация за заболяването /причинена от факта, че на пациента не му е издадена епикриза с точната диагноза, не му е обяснено в какво се състои заболяването му, какво лечение следва да се предприеме с оглед бъдещата перспектива/ са станали причина – той да не вземе адекватни мерки до момента на осезаемо влошаване на състоянието му през 2008.
Причинната връзка се доказва от обясненията на вещото лице, съгласно които – ако по време на извършената през 2004 интервенция /която се прилага при доброкачествени заболявания/ – операторът не е могъл да констатира видимо изменение в оставащата капсула /след отстраняване на жлезата/, сочещо за онкологично заболяване, то след тази интервенция и при дадения резултат от хистологичното изследване – в настоящия случай, при който заболяването е било ограничено само в простата, е било възможно пълното излекуване на пациента, ако се приложи гореспоменатото радикално лечение. Независимо, че вещото лице обяснява, че 50% от развитието на болестния процес се предпоставя от биологията на туморното заболяване –т ой дава заключение, че ранното лечение винаги води до по-благоприятни резултати. Следователно – лекуващият лекар е бил длъжен да обясни това на пациента си, включително и да го запознае със съществуващата от 1968 практика лечението в тези случаи да се осъществява от специализиран орган, като го насочи за регистрация към МДОЗС. Поради неизпълнение на това негово задължение, тъй като пациентът е останал неинформиран за тежестта на състоянието му и за опасностите, които то крие за бъдещето му /които са били известни на лекуващия лекар/,той не е предприел адекватно лечение. Предоставената му епикриза /с непълна диагноза /- не е била достатъчно основание – да го мотивира той своевременно да предприеме консултация със специалист. Съответно – няма данни специализираният орган, който е получил информация за състоянието на пациента да го е издирил. В тази хипотеза- липсата на информация се е оказала фатална за пациента.”