В началото на месеца читател ми изпрати това писмо с автор МЗ. Трябваше ми известно време да осмисля идеята на поредното указание – писмо, изпратено от МЗ.
И продължавам да си задавам въпроса – кое налага подобен стил на управление – писмата – указания на МЗ да изместат нормативните актове и съществуващите правни регламенти.
Като изключим неясната (за мен) цел, която преследва подобно писмо, текстът поставя и редица въпроси отговорите, на които са показателни за административния капацитет на системата на здравната система.
1) Първата изненада беше, че „това писмо е разпратено с един e–mail до всички болници независимо от това кой е собственикът им”. Приемам, че служителите на РЗИ, които в случая са препратели писмото, са били все още в процес на «преструкуриране» и «адаптиране», но като прецизни администатори следва внимателно да прецезират адресатите на писмата на МЗ.
2) Точно споменатият в писмото, макар и непрецизно, чл. 85 от ЗЗО определя, че видът, цените, условията и ред за извършване на здравните услуги се определят в договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурителните дружества.
За разлика от задължителното здравноосигуряване и двата субектите по договрите за доброволно такова са равнопоставени правни субекти. Лечебните заведения и здравноосигурителните дружества са свободни да договарят конкретните условия по договорите.
Къде е мястото на министъра на здравеопазването в този уж свободен икономически процес?
По определение министърът на здравеопазването сключва договор за възлагане на управлението на държавните лечебни заведения, в който се определят правата, задълженията и възнаграждението на директорите / управителите. Формата на писмо – указание за даване на нареждане на представляващите ЛЗ е поредната форма на „кризисно” администриране в здравеопазването.
2) Вярно е, че указанията на министъра са препоръчителни и целящи осигуряване на стабилност в системата на доброволното здравно осигуряване. За неизпълнение на препоръчителни указания не се носи юридическа отговорност. Тогава какъв е реалният смисъл от подобна МЗ – РЗИ – ЛЗ кореспонденция?
3) И пак се връщам към свободата в договарянето – с какви юридически способи министърът на здравеопазването ще влияе върху промяната в цените на медицинските услуги „да се актуализират не по-често от веднъж годишно”? И ако не се намерят юридически механизми – то МЗ разполага с достатъчно „управленски лостове”. Ще бъдат ли управителите на държавните болници толкова смели, че да не изпълнят дадените от министъра писмени препоръки?
4) Яснотата (така както апелира МЗ) за това, какви здравни услуги получават доброволно осигурените пациентите е изискване на ЗЗО. Във връзката пациент – ДДЗО – болница се сключват два договора, целящи уреждането на отделни правоотношения.
От една страна договора между ДДЗО и болницата определя вида и цените на предоставените здравни услуги.
От друга страна – здравноосигурителният договор (между ДДЗО и осигуреното лице) задължително съдържа здравноосигурителните пакети, включени в договора, вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги и стоки.
5) И ако министърът твърди, че наложилата се в последните години практика е неправилна, то сезирана ли е Комисията за финансов надзор? КФН е единственият компетентен орган, който има правомощията да осъществява държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване. Без произнасяне на КФН подобни твърдения, подписани дори от министър, остават думи без правна (и обществена) стойност.
След писмо като цитираното в началото, писмо – инструкции за спешната помощ, незнайни от министъра на здравеопазването записи на заповед, публични дружества в болничния сектор (виж публикацията във в-к Форум Медикус бр.2-3 2011) – си мисля, че няма каква друга административна странност да ме изненада. Дали съм права – само бъдещето ще покаже …
