Информацията от петък (01.07.2011) за проверка, извършена от органите на полицията в „МБАЛ Шумен” АД предизвика оживени дебати в медиите и интернет – форуми. Не коментирам поведението на органите, извършили проверката, както и това на болницата, защото не разполагам с достатъчно безпристрастна информация по случая.
Излизайки извън сензацията, обаче, проверката провокира два (най-малко) сериозни въпроса.
Проблемът с липсващите пациенти е познат във всички болници, особено за по-големите от тях.
„Самоволното напускане на болницата е практически проблем, пред решаването на който са изправени лечебните заведения. В много от тях е организирано видео наблюдение, но все пак болниците не са места за лишаване от свобода или казарми и пациентите са свободни да се движат, да излизат и да се връщат в болничните стаи.”
Въпросът как болниците да „пазят” пациентите си зададох още в края на 2010 след едно (според мен неправилно) решение на РС – Смолян. В началото на т.г. АС – Смолян е отменил решението в тази част, но въпреки това остава открит въпросът как болниците да се справят с пациенти, които самоволно напускат лечебните заведения.
Значително по-сериозен, от гледна точка, на възможните юридически последици, е вторият въпрос – отчитат ли болниците „фиктивни пациенти”?. И за да бъда обективна ще цитирам това съдебно решение, а изводите – нека всеки сам да направи за себе си.
Пациентка, която в същото време е и лекар, в дадените обяснения твърди, че „не е била хоспитализирана във времето, посочено в документацията на болницата, както и че проверката в РЗОК – Силистра е била свързана с извършване на отчетна дейност във време, в което д-р К. би следвало да е била настанена на лечение в МБАЛ С.М.”
Къде всъщност е била д-р К. – хоспитализирана в болница или оказваща извънболнична медицинска помощ в населено място, на повече от 140 км. от мястото на хоспитализацията?
„Д-р К. в обяснения, дадени за РЗОК-Силистра , посочила че престоя й в болницата бил от 08,30 часа до 12.00 часа на 03.08.2010, след което се върнала обратно на работно си място. В болничната документация обаче било посочено, че болничния престой е продължил 6 дни, че на пациентката са били извършени две терапевтични процедури- „ инфузия на електролити”, 99.18 и „ инжекция на стероид”, 99.23. Тези процедури били посочени като извършени в периода 04.08.2010-08.08.2010. В история на заболяването била приложена епикриза и приложения към медико-статистически отчет по КП с отразена дата на изписване 09.08.2010”
Ето какво още установява съдът:
„От съдържанието на обяснението на К. се установява, че същата не е лежала в МБАЛ, че се е върнала на работа на 03.08.2010 и не е прекъсвала дейността си в доболничната помощ нито за един ден, както и че изследванията (в извънболничната помощ), които е извършила са били осъществени и подписани от нея. Доказателство за това, че К. не е била хоспитализирана в посочения период – от 03.08.2010г. до 09.08.2010, се съдържа и в писмото от РЗОК – Силистра, в което е посочено че в този период е била отчетена извършена от К. медико-диагностична дейност по договорени с ЛЗ пакети „Клинична микробиология” и „Вирусология”. В този смисъл, доколкото безспорно е било установено, че К. е изпълнявала служебните си задължения в Силистра, то обективно не е възможно по същото време да е била хоспитализирана в МБАЛ за минималния предвиден в пътека брой дни и респективно не е била осигурена непрекъснатост на грижите и не са били приложени задължителните терапевтични процедури. Поради изложеното до тук, съдът намира че нарушението в пункт 1 от постановлението безспорно е било допуснато, а твърдението че описаните разпоредби не съдържат състав на административно нарушение за неоснователно.”
В случая без значение е обстоятелството, че съдът е намалил наложената от РЗОК санкция и че МБАЛ не е обжалвала първоинстанционното решение.
Основният въпрос тук е: какво друго са предприели контролните органи в този случай? Безспорно е установено, че поредица от медицински документи, съставени в МБАЛ не отразяват действително извършено лечение, т.е. налице е класически случай на „фиктивен” пациент.
И ако в единия случай полицаи търсят „фиктивни” пациенти, то в другия се налага административна санкция, която е и намалена от районния съд. Следва логичният въпрос – защо към идентични нарушения (в Шумен предполагаеми – във Варна установени) НЗОК прилага различен контролен подход?
