Лекарите без специалност и прилагането на медицинските стандарти

Отговорността на лекарите без специалност е предмет на обсъждане в публикация от ноември 2010 (https://mariaradeva.com/?p=925). В материала поставих въпроса „как практически се осъществява „ръководството и контрола” на лекарите без специалност?  … Ако отговорът е положителен то това означава, че лицата с и без специалност следва да работят заедно, с идентичен график, за да се осъществява непосредствено ръководство. При такова тълкуване следва, че лицето без специалност не може да извършва дейности, както и да дава дежурства самостоятелно.”

В потвърждение на застъпената от мен теза, е и Решение на Районен съд – Варна от 15.12.2010 по НАХД 3781/2010 (Решението е обжалвано пред Административен съд – Варна)

При извършена от ИА „Медицински одит” на 24.03.2010 проверка в „СБАЛ по кардиология Варна“ ЕАД, от контролните органи било установено, че в лечебното заведение, в периода на м .март 2010г. е била възприета практиката нощните дежурства да се осъществяват от лекари без специалност и лекари- специализанти. Описаното съставлявало нарушение на изискванията на Раздел ІІ, т.4.1.3 от Наредба №2 за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология”. На дружеството е наложено наказание „имуществена санкция„ в размер на 1500 лева на основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето.

Становището на лечебното заведение е, че: „констатациите в АУАН са погрешни, тъй като по време на нощните дежурства винаги има специалист кардиолог по график. Оспорват и констатациите в НП, като се сочи, че наказващият орган неправилно е възприел фактическата обстановка и е формирал неправилни правни изводи. Твърди се, че в Наредба №2  не е предвиден краен срок, в който лечебните заведения, осъществяващи дейност по кардиология, са длъжни да изпълнят всички изисквания на медицинския стандарт.”

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел следното:

ИА „Медицински одит” е ангажирала отговорността на ЛЗ за извършено нарушение на Раздел ІІ,т.4.1.3 от Наредба №2 от 25.01.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология” във вр. с чл.80 от ЗЗ. В цитираната разпоредба се съдържа изискване към персонала, а именно – 4.1.3. препоръчително е 75 % от лекарския състав, но не по-малко от 50 %, да притежава специалност по кардиология, лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог. Въз основа на представените графици за м. март 2010 за нощните дежурства, е установено, че в същите  не били включени кардиолози, като лечебното заведение  е допуснало участие на лекари, които нямат специалност и специализанти. Последните съгласно изискванията на стандарта следва да работят под ръководството на лекар-кардиолог. В  графиците е посочено, че на разположение и по график без да се сочи дали е целодневно или само за  нощните дежурства, се отзовава кардиолог. Но за датите 1,2,,4, 5, 6 и 7-ми, на 30 и 31 март  2010г. в графика „на разположение” не фигурира лекар кардиолог. За времето от 8-14 март е посочена д-р Б., която обаче не е кардиолог. От друга страна в графика на кардиолозите е записано, че за осигуряване на 24 часов непрекъснат режим на  ангиографската зала извън посочените в графика часове са на разположение кардиолози ангеорграфисти. В графика за нощните смени от 20,00 часа до 08,00 часа сутринта са били включвани лекари без специалност и по вътрешни болести, медицински лаборанти, но не и лекари кардиолози. Нещо повече, видно от графика на кардиолозите за м.март 2010 всички те са с работна смяна от 08,00 до 17,00 часа и от 14,00 до 21,00 часа. В останалите часове от 20,00 до 08,00 часа няма по график дежурен кардиолог.

В правилника за вътрешния ред също не е предвидено по какъв ред лекарите кардиолози осъществяват ръководство над лекарите без специалност или на специализантите, така както се изисква по медицинския стандарт. Действително в ЗЗ или в Наредбата  няма легална дефиниция на понятието работа под ръководство, но безспорно това означава, че всички действия на специализиращия или лекаря без специалност следва да се съгласуват със съответния специалист. А това няма как да стане при положение, че по график такъв няма на работното място. Още по-малко това би могло да бъде осъществено при възникване на спешен случай когато намесата следва да е незабавна.

Разпоредбата на Раздел ІІ, т.4.1.3 изисква лекарите без специалност по кардиология и специализиращите задължително да работят под ръководството на кардиолог. За нощните смени жалбоподателя не е изпълнил това изискване на медицинския стандарт, поради което и правилно е бил санкциониран от наказващият орган. Съдът намира за ненужно да коментира ЗНА и тълкуването на актовете в тази връзка.  В Наредбата (за утвърждаване на медицинския стандарт) не е предвиден срок за привеждане на лечебните заведения съобразно изискванията залегнали в същата, но след като тя е влязла в сила, то това означава, че отношенията, регулирани с нея следва да бъдат изпълнени от този момент, ако в нея изрично не е предвидено друго.

За нарушението лечебното заведение е санкционирано по реда на чл.229, ал.3 от ЗЗ, съгласно която разпоредба който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 – 228б, и нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, наложеното наказание е в съответствие със законовите предели, съобразено е с чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът намира, че същото отговаря на тежестта на извършеното нарушение и не следва да бъде намалявано по размер. За направата на горния извод съдът съобрази, че с оглед дейността на жалбоподателя е недопустимо да се приемат пациенти без да има възможност да им се осигурени нужната медицинска помощ поради липсата на лекари без необходимата специалност.

Следва да се отбележи, че преценката на наказващият орган за немаловажност на случая е правилна, тъй като нарушението на законовите изисквания, касаещи здравето на хората и невъзможността да бъде осигурена качествена медицинска услуга, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Жалбоподателбят е следвало да осигури  законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на ЗЗ и свързаните с него актове.

Още съдебни решения, в които съдът приема за недопустимо да се прилага правния институт на маловажността, защото обествените орношения в здравеопазването следва да бъдат строго защитавани ще намерите в сборника  „Санкциониране на лечебните заведения по ЗЗО” (https://mariaradeva.com/?p=1624)