Още по темата:
Задължението по чл.64а ЗЗО
Предоставянето на информация – задължение на лечебните заведения – право на пациентите
Поводът за настоящата публикация е решение на Административен съд – Русе от миналата седмица, даващо тълкуване на задължението по чл. 64а, ал.1 от ЗЗО.
Казусът:
На лечебно заведение е наложена санкция за неизпълнение на задължения по чл. 64а, ал.1 от ЗЗО. Според РЗОК лечебното заведение, «като изпълнител на извънболнична медицинска помощ е нарушило изискванията за предоставяне на информация по чл.64а от ЗЗО, като не е поставило на видно място в амбулаторията си списък със заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от заплащане на сумите по чл.37, ал.1 от ЗЗО, с което е нарушил чл.105д от ЗЗО, вр. чл.64а, ал.1, т.7 от ЗЗО и вр. Приложение 14 към НРД 2010 – „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от заплащане на такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО“.”
Районният съд е отменил НП със следните мотиви: „С оглед на показанията на актосъставителката и описанието в акта е безспорно, че жалбоподателката е изпълнила множеството изисквания на чл.64а ЗЗО касателно предоставянето на изискуемата информация без тази по т.7, препращаща към Приложение 14 от НРД 2010 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от заплащане на потребителската такса”, т.е налице е изпълнение на всички изисквания по чл.64 а ал.1 ЗЗО, вр.чл.37 ал.3 дори досежно кръга субекти, но без да е изложен списъка по приложение 14. Съдът счита, че се касае за маловажно по своя характер нарушение и административнонаказващият орган е нарушил изискването на чл.28 ЗАНН като е наложил административно наказание при нарушение на материалния закон.”
Административният съд е отменил решението в тази част, по следните съображения: „Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС – Русе по отношение установеното, по т. 1 от АУАН и НП, нарушение. Въззивният съд е приел, че е налице хипотеза на “маловажен случай”, при който административно – наказващият орган е бил длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не наложи административно наказание. Този извод е обоснован със довода, че наказаното лице е изпълнило всички изисквания на чл. 64а, ал. 1 от ЗЗО, с изключение на това по т. 7. Нормата на чл. 64а, ал. 1 от ЗЗО задължава лечебните заведения да оповестяват информация, определена в седем точки като я обявят на общодостъпно място в сградата си. Задължителната за обявяване информация се отнася до: 1. здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК; 2. стойността, която НЗОК заплаща за здравните дейности по ал. 1; 3. безплатно предоставяните медицински услуги по чл. 82 от Закона за здравето; 4. случаите, когато лицата имат право на целеви средства от републиканския бюджет и начина на отпускането им; 5. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; 6. информация за здравноосигурителните дружества, с които имат сключен договор; 7. списък на заболяванията, при които задължително здравноосигурените лица са освободени от заплащане на сумите по чл. 37, ал.1.
Необявяването на информация по коя да е от седемте точки представлява самостоятелно нарушение, което не е обвързано с изпълнението или неизпълнението на това задължение по отношение на останалата изискуема информация. От своя страна всяка от предвидените в седемте точки информация е определена от законодателя като такава от особено значение за пациентите, поради което е въведено и задължението за обявяването й на общодостъпно място. За да бъде квалифицирано като “маловажен случай” конкретното административно нарушение то следва да разкрива белези, на по-ниска обществена опасност, било на деянието или на дееца, спрямо обичайните случаи на този вид нарушение. В конкретния случай, не са налице данни извършеното от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ нарушение да е по някакъв начин по-малко обществено опасно от нарушенията от този вид. В този смисъл направеният от въззивния съд извод относно нарушението по т. 1 е необоснован и решението в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.”
