В информация от 01.03.2011 на агенция „Фокус” (пълен текст) е цитиран д-р Красимир Кулински, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пазарджик, който твърди: „Срещаме трудности по осигуряването на правна защита по делата, които заведохме срещу Здравната каса”. От текста ставя ясно, че заведениете дела са за надвишение на „предвидените средства по така наречените регулативни стандарти”.
За професионалистите в системата на задължителното здравно осигуряване информацията звучи (меко казано) странно.
След Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 12/2006 г. (обн., ДВ, бр. 20/2007 г.) въпросът с т. нар. регулативни стандарти, от гледна точка на тяхната законност, е решен категорично в полза на съществуването им. Регулативните стандарти в извънболничната медицинска помощ, определяни към договорите с изпълнителите на ПИМП и СИМП, са конституционносъобразни. Спазването на определените регулативни стандарти (лимити) е задължително за лечебните заведения. Неспазването на определения регулативен стандарт от страна на ЛЗ е противоправно поведение, за което се дължи съответно обезщетение.
След произнасянето на Конституционния съд основният проблем пред нормативната уредба се измества от законосъобразността на регулативните стандарти към контролните механизми за тяхното спазване, осъществявани от НЗОК. На тази тема е посветена авторска разработка в списание „Адвокатски преглед”. При избора на място за публикуване – официалното печатно издание на Висшия адвокатски съвет – водещ е бил принципът, текстът да достигне до целева аудитория – юристите, които ще защитават интересите на лечебните заведения. В статията е дадена освен правната рамка, но и задълбочен анализ на актуалната съдебна съдебната практика. След измененията на ЗЗО от 12.2009 контролът на регулативните стандарти по административен ред се осъществява при спазване на общите правила на АПК и специалните норми на чл. 76а и чл.76б от ЗЗО.
Към настоящия момент за лечебните заведения има два основни мотива за изграждане на процесуална защита:
1) Доказване на допуснати от РЗОК процесуални нарушения при издаване на крайния индивидуален административен акт (писмена покана), който се обжалва.
2) Оборване на фактическите констатации в поканата – грешка в математическите пресмятания, но не на възложения, а на изразходения регулативен стандарт.
Пълен текст на публикацията от сп. „Адвокатски преглед“ е достъпен в този сайт на адрес: https://mariaradeva.com/?p=335
Други свързани публикации:
Регулиране на разходите или ограничаване на достъпа – https://mariaradeva.com/?p=1691
Административната регулация на разходите на НЗОК – в-к „Форум Медикус“ бр.7/21.02.2011
1 comment