Съдебна практика

120 000 лева обезщетение за починал пациент

Свързана публикация: Застраховката в защита на лекаря 120 000 лева, ведно с лихва от 2004,…

Мария Радева|Автор
20 юли 2011

Свързана публикация: Застраховката в защита на лекаря

120 000 лева, ведно с лихва от 2004, както и държавна такса и хонорари в размер на повече от 15 000 лева ще трябва да платят УМБАЛ и д-р В.
Сумата е за обезщетение за претърпените от родителите неимущестевни вреди, изразяващи се в скръб и страдание, предизвикани от смъртта на сина им, настъпила в резултат на немарливо изпълнение от д-р В. правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при УМБАЛ. Д-р В. немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба №25/04.11.1999 на МЗ за оказване на спешна медицинска помощ, като към момента на неизпълнението на задълженията си д-р В. е била в трудови правоотношения с лечебното заведение и е изпълнявала възложени от болницата трудови функции.
Починалото лице е задържан в следствения арест с наложил мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Потърсил медицинска помощ с оплаквания за главоболие и разстройство от 2-3 дни. Въпреки назначената терапия в следващите два дни, състоянието му не се подобрявало и бил повикан екип на „Спешна помощ”. Пристигналият екип изказал съмнение за остър менингит и пациентът бил насочен за спешен преглед и консултация в Инфекциозна клиника при УМБАЛ. Дежурен лекар била д-р В. При извършения преглед д-р В. забелязала гнойник в слабините, като възпалението е в дълбочина. Д-р В. установила, че пациентът е наркоман, с многобройни следи от убождания по тялото си. Направено е заключение, че има индикации за абсцес, изискващ хирургична интервенция и пациентът бил насочен към хирургичното отделение, където е напрвена обработка на абцеса, поставен бил дрен, изписано било антибиотично лечение, след което М Д. бил прибран в следствения арест. На следващия ден състоянието на Д. продължавало да е силно влошено, а поведението му – неадекватно, с оглед което била назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на обвиняемия. На следващия ден М. Д. починал в килията. Назначената съдебно-медицинска експертиза установила, че смъртта се дължи на гноен менингоенцефалит, за което не е приложено адекватно лечение.
По същия случай д-р В. е призната за виновна по предходно наказателно дело. Д-р В. е призната за виновна, че не е извършила всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпило животозастрашаващо нарушение и за поддържане на виталните функции на организма на М. Д. , намирал се в състояние на болест, пряко застрашаваща живота му, като д-р В. е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание. Противоправното и виновно действие на д-р В. се е изразявало в немарливо изпълнение на възложените й функции на лекар поради това, че без да направи необходимите изследвания след съмнение за наличие на остър менингит, тя е изключила съществуването на невроинфекция и не е хоспитализирала пациента, в каквито условия и при динамично наблюдение на състоянието му би могло да се постави правилната диагноза и да се проведе адекватно лечение за постигане на благоприятен изход.
След приключване на наказателното производство близките на починалия са завели гражданско дело за обезщетение за причинените неимуществени вреди. Въпреки направените от болницата и д-р В. възраженията за съпричиняване, защото починалият е бил венозен наркоман, което предполага понижен имунитет, същите остават недоказани. Така окръжният съд уважава изцяло предявените искове. Апелативният съд изцяло е потвърдил първоинстанционното решение. През февруари 2011 делото е постъпило във ВКС, където чака окончателно произнасяне.

С оглед предходното окончателно решение по наказателното дело присъждането на обезщетение на близките на починало лице е сигурно. Въпросът е ВКС ще намали ли и с колко дължимите от болницата и д-р В. 120 000 лева?

 Protected by Copyscape Online Copyright Checker

14 comments

  • На 01.11. 2014 около 4.30 ч. съпругът ми Данаил Иванов Зоин получи внезапно кръвоизлив. Тъй като е претърпявал многократни кръвоизливи – поне 15 пъти ние сме наясно, че причината са кървящи варици на хранопровода. Обадих се на Спешна помощ, след което бяхме транспортирани в МБАЛ “ Света Марина“ Варна. Направи ми впечатление, че не ми поискаха телефонен номер и име за контакти, а също така и не ни предложиха да подпишем информирано съгласие. Извикаха реаниматор, който направи всичко, което се очакваше в тази ситуация – започна вливания на разтвори. Обадиха се на д-р ****** – хирург от Първа хирургия, не пожела да дойде на консулт в Спешното, а каза, че му е ясно кой е пациентът и директно да го качват в Реанимация. Малко след като го приеха в КАИЛ, отидох и разговарях с д-р *****, който ми каза, че не е за първи път и съм наясно с положението. На 01.11.14. в 13.30, когато дават информация, бях там и ме допуснаха да го видя. Поговорих си със съпруга ми, който беше напълно адекватен, каза ми , че не е спрял да повръща кръв, цялата му уста беше също изцапана с кръв, аз го почистих с марля, постоях там около 10 минути и си тръгнах, защото не беше повече удобно да съм там.. Тогава занесох и бележки за 4 банки кръв и ксерокопия на ТЕЛК и последните епикризи.Изумих се, че на съпруга ми не беше поставена сонда на Блекмор, защото зная, че за него в такива ситуации тя е животоспасяваща. Когато попитах защо е без сонда ми отговориха, че д-р ****** така е преценил и че ще овладее кръвоизлива само с кръвоспиращи средства. Този кръвоизлив беше най-обилният. В къщи на фонтан повърна около 2 литра ясна кръв. В Спешното повърна няколкократно и никой не погледна какво става. Реаниматорката ми каза, че според д-р ***** кървенето е от лигавицата на стомаха – ерозивен гастрит и че няма нужда от сонда, защото ще се овладее без нея. Доколкото вече съм запозната ясна кръв на фонтан се повръща от варици на хранопровода, а когато е от стомаха не е ясна, заради стомашните киселини. Как се овладява такъв масивен кръвоизлив само с вливания ? Може ли при спешен случай да се експериментира? При по-обилни кръвоизливи винаги му е поставяна сонда и така са ги овладявали. На другия ден – 02.11.14. отново отидох в КАИЛ в часа, в който дават информация. Дежурният лекар ми поиска още бележки за кръв, каза, че му преливат кръв, но тя изтича, както през устата, така и отзад. Отново попитах защо не му поставят сонда, дежурният вдигна рамене и каза, че хирургът така е казал. Попитах да не би типса, който му е поставен в ВМА от белгийски лекар да се е запушил, ми се отговори, че това се вижда само с ангеограф. Във ВМА при преглед на обикновен ехограф д-р Томова от Клиниката по хепатогастроентерология преди около 2 месеца лично на мен ми показа типса. Реаниматорът ми каза, че бъбреците му функционират добре, а в получената епикриза по-късно чета противоположното. Не бях информирана за реалното състояние.
    Преди време при една гастроскопия, която д-р ****** е правил на съпруга ми без упойка, Данаил е бутнал ръката му и докторът е почнал да му крещи и да го обижда. Дори тогава д-р ****** и на мен ми се обади по телефона да се кара с мен. Оставам с впечатлението, че този човек има негативно отношение към моя съпруг след този случай и поради тази причина не му е поставил сонда, за да спре кървенето, което коства един млад живот.
    На 03. 11.14. в 12.48 ч.бях пред КАИЛ за информация отново. Излезе една лекарка, която помолих за информация за Данаил. Тя ми каза да изчакам един момент и влезе да извика дежурния лекар. След около 10 мин. излезе лекарка, която ми каза, че Данаил е починал в 13.00 часа. Попитах защо не са ми казали веднага, след като знаят, че съм тук и ми отговори, че са го реанимирали 10 минути. Обясниха ми, че още вечерта му е спирало дишането и са го интубирали. За съжаление ние за нищо не бяхме информирани и всичко беше един голям шок за нас. Аз наистина не можах да разбера защо се случи всичко това. Говорих и питах много лекари, но мненията не съвпадаха едно с друго.
    На 04.11.14. се запознах с електронната епикриза на съпруга ми. Като предварителна и окончателна диагноза е посочена Варици на хранопровода с кървене- I85.0, K92.0- Хематемеза, R 57.1- Хиповолемичен шок, K 72.1- Хронична чернодробна недостатъчност. Приет е на 01.11.14. с ИЗ: 40746/2014.
    На 06.11. 2014. отидох за получаване на епикризата на Данаил. Исках да се срещна и с Д-р *****. Аз бях с майка ми, която попита д-р ******* защо не е поставил сонда на Данаил при този обилен кръвоизлив, а той отговори, че така е преценил и че нямало нужда, защото кърви от лигавицата на стомаха. Започна да се кълне в своето и моето дете,че бил направил всичко необходимо. Беше видимо притеснен и държанието му не беше подобаващо. Решихме, че е добре да уведомим и неговия началник- проф. Игнатов, който обаче вече беше запознат с конфликта. Още в началото на нашия разговор с проф. ***** и д-р ******, професорът каза, че д-р ***** не е направил необходимото за нашия близък, че е сбъркал и имаме право да се жалваме или да ги съдим. Каза съдете ме , но аз ще ви осъдя. Обиди дъщеря ми, която е на 13 години и се намеси в разговора като я нарече „пикла“. Каза, че е директор на болницата и жалбата пак ще отиде при него.
    След много разправии и разиграване получих епикризата, за която д-р ***** се изказа, че е успял да преправи. Оказа се, че при „преправянето“ дори е сменил бащиното име на съпруга ми, адреса, часа на смърта кода на диагнозата. Написал е вместо кървящи варици на хранопровода, само варици на хранопровода, т.е вместо код:I 85.0 e I85.9. Мисля, че това е тенденциозно, за да се подсигури в случай, че се жалваме. Не съм убедена дали мога да вярвам и на посочените в епикризата медицински резултати.

    • A
      Мария Радева

      Уважаема г-жо Зоин,

      Моите съболезнования за загубата!

      Публикувам Вашият коментар, така както е изпратен. Имената на лекарите са премахнати поради въведената от мен политика за изнасяне на лични данни.
      В случай, че разполагате с официален документ, установяващ виновните за случая – изказвам готовност да го публикувам в цялост.

      • В потвърждение на моите твърдения за конкретната причина довели до смъртта на съпруга ми ,изложени в жалбата ми получих днес съобщение за смърт,в което ясно се вижда причината-кръвоизлив от варикозни вени на хранопровода,а в описаните от д-р Димов документи конкретната причина не е цитирана.

  • Уважаема г-жо, Радева
    С какво право санитарка в Патоанатомия, изисква представянето на смъртен акт /съдържащ лични данни/при освобождаването на покойник от болницата.
    Благодаря Ви предварително.

    • A
      Мария Радева

      Поради летните отпуски се забавих с отговора.
      Съгласно НАРЕДБА № 49 ОТ 18 ОКТОМВРИ 2010 ЗА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯТ РЕД НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ
      Трупът се предава на близките от лекар след представяне на „Акт за смърт“, издаден от общината.
      Редът за предаване на труповете се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение.

      Следователно представянето на „Акт за смърт“ е задължително, но смятам, че в предаването на трупа може да участва само лекар.
      Подробностите по предаването на трупа се съдържат във визираната заповед, предвид което единствено ръководителят на лечебното заведение може да отговори изчерпателно на поставения от вас въпрос.

  • Здравейте, случайно зачетох коментарите на тази статия и въпреки че съм я чел и преди едва сега забелязах, че по нея е взето отношение. Тъй като имам особен интерес в областта на медицинското право и втората ми магистратура е свързана и с проблемите в тази област, реших да напиша своя коментар.
    За добро или зло, атаките срещу представители на лекарското съсловие в нашата страна в над 90% от случаите идват от самото съсловие. Същото е и с екстпертизите. В нашата страна ограниченият ресурс в здравеопазването създава монополисти в определени области на медицината, които са реципиент на по-голямата част от възможността за допълнителен доход на лекарите от частна практика. Тези хора бранят своята територия с всички познати средства и това включва разправа чрез медии или ползване на връзки и нерегламентирани контакти с отговорни лица. Лекарите са представители на обществото и не може да се очаква те да са много по-различни от общата маса. Трудно е да очакваш, че когато ти самият си неетичен, не зачиташ правните норми, имаш ниска култура и си склонен към конформизъм, лекарите, съдиите, полицаите, които са представители на същото общество ще са пълна противоположност на масовия български гражданин. Опитен наш журналист преди време сподели с мен, че журналист няма как да залови някакво нарушение в здравеопазването сам. Просто е напълно некомпетентен. Винаги е предварително „потърсен“ от „услужлив“ колега на мишената, който да начертае сценария и дори да създаде самото нарушение, ако няма такова. Предполагам, че и при изготвянето на съдебно-медицинските експертизи може да има подобен елемент, предвид широко известните конфликти между корифеите на съдебната медицина у нас, някои, от които стигнаха и в съда. Практически в България няма подготвени съдебни състави, които да решават медицински спорове, а контролните органи са очевидно с ниска правна култура и почти пълна липса на правосъзнание, което личи по начина, по който съставят АУАН и НП. Поздравявам Ви за интересните материали и коментари!

    • A
      Мария Радева

      Д-р Данов, благодаря за коментара!
      И за оценката, че материалите са интересни … старая се да поддържам интерес, но и да съм полезна на работещите в здравеопазването.
      Абсолютно споделям мнението Ви!
      Всяко едно съсловие е продукт на обществото ни, а то в крайна сметка е продукт на самите нас ….
      И аз смятам, че в медицината има „нездравословни” монополи (както и в други обрасти на икономиката) и извличането на печалба е безогледно.
      Искрено ми се иска да вярвам, че ще има промяна, че в обществото ни (не само в здравеопазването) ще се появи уважение към правната норма, държавата ще заеме подобаващото й се място, за защита както на обществения интерес, така и на отделния човек … много ми се иска да вярвам, че ще станем по-етични …

  • др П. Василева

    Здравейте отново!
    Благодаря Ви за предлаганото сътрудничество.Ще се възползвам от него, но по късно. Реших, че с нищо няма да помогна на пациенти и колеги, ако ги занимавам с моето дело.
    Диагностичния процес е съзнателен мисловен процес,вземане на решение/диагноза/ и прилагане на лечение.С една дума това е сбор от безкрайно много психични процеси, които не са проучени в дълбочина, как се случват в главата на лекаря и къде са възможностите за грешки. В това отношение съществува една огромна пропаст между съвременната психологична наука и псехичните процеси, действащи в хода на диагностичния процес.Тези въпроси в момента ме вълнуват. Те трябва да развълнуват цялото медицинско съсловие и най- вече съдебните медици.

    • A
      Мария Радева

      Здравейте!
      Предложението е направено – вие ще решите кога и как ще се възползвате от него.
      Нали знаете какво основно вълнува съдебните медици – да отговорят на въпросите на разследващите и съдебните органи и да установят или не – причинно – следствената връзка.

  • Аз също благодаря за бързия отговор.Радостна съм че осъществих контакт с професионалист в мед право. Не се чувствам виновна. От там идват смелостта и откровенността да говоря по тези въпроси. И ще го правя докато съм жива.Защото причините за т н „лекарски грешки“ днес не са там където ги търсят съд медици и съдът.Те са в сама здравна система. Тя ги поражда.За жалост на пациенти и лекари те ще се увеличават, ако не се предприемат радикални промяни.
    Още веднъж благодаря!
    Готова съм за коментар по моето дело, отворена съм за всякасви въпроси, касаещи мидицинската страна.

    • A
      Мария Радева

      И аз съм убедена, че причината за някои от присъдите срещу лекари е недобре функциониращата здравна система, тоталната липса на правила и още повече на съзнание, че съществувашите правила трябва да се спазват. Лекарите работят в ситуация на невъзможност, на противоречиви изисквания и т.н. За съжаление за изхода на подобен тип дела – нали знаете кое е решаващото – медицинските експертизи …
      Готова съм да публикувам Ваши коментари, публикация – каквото и както решите.

  • Уважаема г-жо, Радева,
    Аз съм осъдената по цитирания от Вас по- горе случай. Провокирахте ме да Ви пиша с желанието си да анализирате и побликувате в книга подобни на моето дела.От другата страна на бариерата съм,повече от 33г. Повярвайте ми фактите не отразяват цялата истина. Далеч съм от мисълта да де оправдавам. Нося си кръста. Ще си позволя да ви обърна внимание само на един факт. Когато съберете всички съд решения на осъдени лекари, обърнете внимание на имената на съдебните медици, експерти. Ако те често се повтарят направете си своите заключения. Моето аз то чух с ушите си от Проф Ст.Раданов.
    „Наредено ни бе отгоре“.В противен случай делото щеше да се води срещу съдебната ни институция.От 2007 г мен също ме вълнува проблема с неумишлените лек грешки. Работя усилено и също мисля да организирам натрупаните факти в една книжка ориентирана най -вече към пациенти и лекари.Предлагам Ви сътрудничество и приятелство с един осъден, но с много опит лекар. Ще се радвам ако получа вашия коментар.Д-р П Василева.

    • A
      Мария Радева

      По отношение имената на вещите лица – всички ги знаем. А и в България те не са толкова много – по много от делата са едни и същи. За съжаление така функционира съдебната система, че практически вещите лица решават подобен тип дела. И това го повтарям при всяка среща с лекарското съсловие!

    • A
      Мария Радева

      Благодаря за доверието!
      И за този откровен коментар!
      Рядко попадам в ситуация, в която не зная какво точно да кажа – но Вие просто ме шокирахте с откровеността си. Благодаря Ви и за смелостта!

      Благодаря за предложението!

Напишете коментар