Обезщетение за невписана в епикризата точна диагноза

30 000 лева обезщетение, ведно с лихва от 2004, са осъдени да платят д-р Т. и МБАЛ на пациент (починал по време на съдебния процес), който не е бил уведомен за наличието на злокачествено заболяване. Пропускът в епикризата се оказва фатален за пациента, а за безотговорното си поведение лекарят и болницата са осъдени да обезщетят близките на починалия пациент.

Епикризата

Епикризата е изключително важен медицински документ и към неговото съставяне следва да се подхожда професионално и с изострено внимание.

Епикриза се издава в деня на дехоспитализация

Как се поправя епикриза?

Защо е бил увреден пациентът?

В края на 2004 пациентът e приет за лечение в МБАЛ, отделение „Урология” с диагноза хиперплазия на простатната жлеза – аденом. Негов лекуващ лекар е бил д-р Т., който е извършил операция, при която е отстранена цялата жлеза (или поне така твърди лекуващият лекар ?!?).
Пациентът е изписан от болницата на 28.11.2004. При извършеното изследване, два дни по-късно, на 30.11.2004 е установено, че туморът е злокачествен и е поставена диагноза – хиперплазия на жлезата с участъци на малигнизация в диференциран аденокарцином. На същата дата след получаването на резултата от хистологичното изследване е издадена епикризата на пациента. В нея е отразено хистологичното изследване като номер и дата, но диагнозата на хистопатолога не е изписана изцяло. Липсва най-съществената част от нея „с участъци на малигнизация в диференциран аденокарцином”. По този начин е нарушено изискването в епикризата да се впише окончателната диагноза, която може да бъде различна от поставената при приемане на пациента за лечение.

Своевременно информиране за истинското заболяване дава възможност на самия болен да определи по-нататъшните свои действия – примерно, да направи нови изследвания, да се консултира с друг лекар, да се подложи на лечение в чужбина, да търси алтернативни начини на лечение, да не се лекува изобщо.

През 2008 е направено сцинтиграфско изследване, при което се установяват множествени метастази в костната система на ищеца. Вещото лице установява, че онкологичното заболяване е в напреднал стадий.
От всички представени по делото медицински документи, резултати от изследвания, заключението на експерта – съдът прави извода, че поведението на д-р Т., изразяващо се в неизпълнение на задължението да информира ищеца за окончателната диагноза, е в причинна връзка с вредоносния резултат – настъпилото необратимо увреждане на здравето на последния до напреднал стадий на заболяването поради неприлагане на лечение.

За развитието на съдебния процес и защо ВКС решава, че този случай е важен за развитието на правната система – четете в: Пациентът има право на информация за заболяването си