За изпратена линейка на грешен адрес се дължи обезщетение на близките на починал пациент – това реши състав на Районен съд – Русе, решението е потвърдено и от Окръжния съд в началото на тази година. За допуснатата грешка, работещият в ЦСМП, ще трябва да заплати на дъщерята на починалия пациент обезщетение в размер на 1300 лева и разноски по делото. Впоследствие е установено, че състоянието на пациента било тежко и смъртта неминуемо би настъпила дори при своевременно пристигане на медицинския екип. Обезщетението е присъдено, не за причинената смърт, а защото
„пациентът е лишен от възможност да получи полагащата му се по закон спешна медицинска помощ.“
Осъденият Б. е работел като медицински специалист в Центъра за спешна медицинска помощ в Русе. На 03.07.2007 бил дежурен и около 20.20 минути приел обаждане за спешен случай на адрес в бл.17,…. но допуснал грешка и записал, че адреса е в бл.18 на …. и изпратил екипа на този адрес. При пристигане на този адрес специалистите от екипа разбрали за грешката от семейство в бл.18 и се обадили на диспечера. Едва тогава медицинският екип бил уведомен от Б. за грешката в адреса. След около десетина минути пристигнали на верния адрес. Констатирали смъртта на бащата на ищцата. Впоследствие е установено, че смъртта му неминуемо би настъпила, дори при евентуално своевременно пристигане на медицинския екип.
«Безспорно е – казва Окръжния съд – че съществуват множество състояния, в които медицината е безсилна да противодейства и леталният изход е неминуем. Но по делото е установено, че вследствие поведението на Б. починалият е бил лишен от възможност да получи полагащата му се по закон спешна медицинска помощ. По делото няма спор, че жалбоподателят е отговорил на повикването и го е регистрирал, но е изпратил екипа на погрешен адрес. Не е взел никакви мерки да поправи грешката си и е сторил това едва след като специалисти от медицинския екип му се обадили и поискали уточнение, тъй като констатирали, че на посочения от диспечера адрес нямало спешен случай. Жалбоподателят е проявил нехайство и небрежност при изпълнение на задължението си по чл.9, ал.3, т.1 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ. Това е предизвикало у дъщерята на починалия тревога и напрежение от забавянето на помощта за баща й, а също и чувство на вина, че не може да го предотврати.”
Безспорно се установява забавяне на екипа на спешна помощ в резултат от подадения грешен адрес от диспечера, като съдът счита, че времето на забавянето не е половин час, както твърди дъшерята, нито 5-6 минути, както твърди ответника, а около 20 минути. В тази насока са записите на телефонни разговори, които не могат да бъдат манипулирани и отразените от екипа часове на пристигане и тръгване от двата адреса, които все пак са ориентировъчни, посочени са приблизително и не са измервани по часовник, точно сверен с този в ЦСМП. Същественото е, че има забавяне, което е резултат от грешката на ответника.
Ищцата приела тежко смъртта на бащата и забавянето на екипа на ЦСПМ поради грешния адрес, тъй като била силно привързана към него. Особено била съкрушена и от мисълта, че поради забавянето на спешната помощ по никакъв начин не е могла да му осигури медицинска грижа в момента, когато е получил фаталната сърдечна криза. Същата се обвинявала, че не е помогнала, станала по затворена, изпитвала крайно недоверие към службата за спешна помощ и когато впоследствие възникнала нужда не искала да извикат спешна помощ за детето й.
ВКС не допуска решението до касационно обжалване.
Междувременно, докато близките на пациента чакат пристигането на линейката, съпругът на ищцата отишъл до Центъра за спешна помощ, който се намирал на няколко минути разстояние от адреса на баща й и нанесъл побой на сгрешилия слжител. За получените увреждания диспечерът от ЦСМП е завел друго дело в РС – Русе.
1 comment