Носи ли работодателят наказателна отговорност за неосигуряване на безопасна работна среда?

От началото на тази година, имам удоволствието да съм част от обучаващия екип на “Доцео” ЕООД в поредица от обучения на тема “Безопасност и здраве при работа за напреднали”.

Повече за дейността на “Доцео” ЕООД – www.otgovori.info

Изследването на трудовите злополуки и техните гражданско, наказателно и административно правни последици започнах случайно, за да навлязат трайно в професионалните ми интереси.

Интерес, не само от теоретична, но и от практическа гледна точка, представляват въпросите за реализиране на наказателна отговорност в случай на нарушаване на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Наказателно-правна защита на здравословните и безопасни условия за полагани на труд

Въпреки наличието на Раздел VI – Престъпления против трудовите права на гражданите, в глава 3 на НК, престъплението по чл. 172 от НК е свързано с други аспекти на защитата правото на труд, не и със здравословните и безопасни условия на труд.

Деяния, относими към защитата на условията на труд, определени като престъпления са визирани в чл. 136 от НК. Съгласно чл. 136, ал.1 от НК който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание. Съгласно ал. 2 когато визираните деяния са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
При дефиниране на престъпния състав по чл. 136 от НК не е използвано понятието „здравословни и безопасни условия на труд”, но понятието „безопасност на труда”, може да бъде прието като съответстващо на изискванията за гарантиране сигурността на работното място.
С Постановление 2/1979 на Пленума на ВС (приложимо) е обобщена практиката на съдилищата по някои въпроси по делата за престъпления, свързани с нарушаване правилата за охрана на безопасността на труда. Още тогава, върховните съдии, отчитат, че престъпленията, свързани с нарушаване правилата за охрана на безопасността на труда, имат незначителен относителен дял в общата престъпност, но представляват сериозен наказателноправен проблем. Тези престъпления дават отрицателно отражение върху производителността на труда, нарушават ритъма на производствения процес, причиняват смърт или увреждат здравето на трудещите се.
Противоправната последица от деянието по чл. 136 от НК се изразява в излагане на опасност живота или здравето на трудещите. В тази връзка в цитираното постановление се визира, че нарушаването на установените правила и норми за охрана на безопасността на труда, дори когато не е довело до (конкретно – заб. моя) увреждане на живота или здравето на определено лице, съставлява престъпление по чл. 136 от НК.
От субективна страна престъплението по чл. 136, ал.1 от НК може да бъде извършено само умишлено, предимно с евентуален умисъл, като деецът съзнава, че неговите действия или бездействия нарушават правилата за охрана на безопасността на труда и се създава реална опасност за живота и здравето на трудещите се. Когато деянието е извършено по непредпазливост, се прилага чл.136, ал.2 от НК.
Субекти на визираните престъпления могат да бъдат лицата, които имат нормативни задължения за осигуряване безопасността на труда, като стопански ръководители, технически отговорници, завеждащ цехове и смени, бригадири и други. Субекти могат да бъдат и отделни работници, когато нарушават отнасящи се до тях изисквания и с това се създава опасност за живота или здравето на други лица.
В цитираното Постановление 2/1979 е посочено, че чл.136 от НК (както и другите приложими към наказателно-правната защита на условията на труд текстове – тези по чл. 123 и чл. 134) са бланкетни норми. Задължителните в конкретните случаи заповеди или запрети се позовават на технически правила и норми от съответен нормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. Следователно няма да е налице престъпление по тези текстове, ако не се установи по всяко конкретно дело, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт (правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорти на машини) и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Пример относно бланкетния характер на текста на чл. 136 от НК, както и за субекта на отговорността, може да бъде даден с формулиране на обвинението по дело от 2013 на РС – Пловдив (решение влязло в сила).
Служител на длъжност носач – товарач стоки и правоспособен електрокранист, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 136, ал. 2 вр с ал. 1 от НК за това, че по непредпазливост, при управлението на електрокар, е изложил на опасност здравето на трудещия се в склада работник. При управлението на електрокара подсъдимият е нарушил правила, установени за безопасността на труда, както следва: чл. 126, т.6 от КТ, т. 20 от Инструкция за експлоатация и безопасна работа с електрокар комисионер (При намалена видимост в посока на движение, карайте с много бавна скорост) и т.8 от Инструкция – правила на територията на Централен склад (При преминаването на електрокари в близост до хора, стоки и машини и др. съоръжения да се спазва безопасно разстояние до тях).
Прегледът на публикуваната съдебна практика показва, че приложното поле на съставите по чл. 136 от НК е сравнително ограничено.
Постановление 2/1979 на Пленума на ВС визира още два престъпни състава, които могат да бъдат реализирани, при нарушаване правилата за безопасност на труда. В постановлението се казва, че в съдебната практика са констатирани случаи на смесване на престъплението по чл. 136 от НК „с престъпленията за трудови злополуки по чл. 123 и 134 от НК. Престъпленията, свързани с нарушаване правилата за охрана на безопасността на труда по чл. 123 и 134 от НК, са дял от общата съвкупност на трудовите злополуки …”.
Нормите на чл. 123 и чл. 134 от НК са бланкетни. Съгласно чл. 123, ал. 1 от НК, с лишаване от свобода от една до шест години се наказва всеки, който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. При същите условия, за причиняване на тежка или средна телесна повреда, наказанието се определя по реда на чл.134, ал.1 от НК. За да е налице съставомерност на деянието, в обсъждания контекст, попълването на банкетните състави, следва да е с конкретни разпоредби, визиращи правила, свързани със задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Субекти на престъпленията по чл. 123 и 134 от НК могат да бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници, така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията, следователно субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение.
Субекти могат да бъдат и лица, които по време на злополуката не са били на работа поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат.
Становището за широкия кръг на лицата, които могат да бъдат субекти на отговорността по чл. 123 и 134 от НК, при нарушаване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, се застъпва и в актуалната практика на ВКС.
ВКС е потвърдил присъда на лице, което в качеството си на управител на търговско дружество, при извършване на строителни работи – ремонт на покрива на сграда, в нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал.2 от ЗЗБУТ, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд; на чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ, като не осигурил ефективен контрол върху извършваната работа и допуснал до покрива на сградата, където съществувала сериозна и специфична опасност за здравето на работещите поради наклона на покрива, лице което не е било подходящо обучено, инструктирано и екипирано; на чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7/1999, като не осигурил на работещия на височина помощни средства; на чл. 199б от Наредба № 7/1999, като не поставил защитни приспособления на покрива на сградата; на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като допуснал да се извършва от пострадалия работа на височина на покрива на сграда, без да са изградени колективни предпазни средства и приспособления и без да са предоставени на работещите лични предпазни средства – предпазни колани, е причинил смъртта на работещия. Подсъдимият е осъден на основание чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
ВКС приема, че правилно и законосъобразно и от двете съдебни инстанции е прието, че подсъдимият, в качеството му на управляващ търговското дружество, е годен субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Според съдебната практика „правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер. Ето защо субект на престъпленията по чл. 123, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 HK могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата”.
В случая, подсъдимият, доколкото е бил управител на търговско дружеството, е именно лицето, което има функции по организация, ръководство и контрол при извършването на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително монтажни дейности.