Новият директор на „Медицински одит“ в репортаж от съдебната зала

Информационните агенции вече тиражираха новината за избора на изпълнителен директор на ИА “Медицински одит”.
Със Заповед на министъра на здравеопазването от 21.04.2012 г. ИА „МО“ е с нов изпълнителен директор – д-р Светлозара Маринова Илиева..
Д-р Илиева и познато име в системата на НЗОК и ИАМО. Пожелавам успех на новия изпълнителен директор!

Освен официално публикуваната автобиография – какво още знаем за д-р Илиева?

Новият директор на ИАМО, все още в качеството си на длъжностно лице в агенцията, е един от главните участници в случая “Кардиолайф”.

Открито – 7 март 2012: Отрязана ръка и изслушан свидетел по негова молба в съдебната зала на Варненския районен съд – „медицинският одит срещу болница Кардиолайф – Варна

Д-р Илиева е актосъставител на акта за установяване на административни нарушения, с който започва процедурата за налагане на санкции на добилото скандална известност лечебно заведение.

За една част от резултатите от проверката на ИА “Медицински одит” писах преди месец: ”Кардиолайф” vs Медицински одит

Делото, репортаж, от който е излъчен в предаването “Открито”, завършва с решение в полза на ИА “Медицински одит”.
Състав на Районен съд – Варна изцяло потвърждава наказателното постановление, с което са наложени пет санкции на лечебното заведение.

Ето част от мотивите на съдебното решение:

Първата санкция е за нарушение на т.7.3.1 от Наредба № 9/2006 г. на МЗ за утвърждаване на Медицински стандарт „Трансфузионна хематология“, във връзка с чл. 6 на ЗЛЗ, съгласно която е вменено задължението за предприемането на определени действия, при наличието на определени показатели на изследванията на пациента, а именно – Праговите концентрации на хемоглобина, които налагат преливането на еритроцитни концентрати, не е извършена консултация с хематолог, който да прецени необходимостта от лечение на анемичния синдром в конкретния случай.
Второто нарушение е на изискванията на Наредба № 2/25.01.10 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“ Раздел I. Глава 1. т.2.4. в която се сочи, че всички профилактични и лечебно-диагностични дейности се подчиняват и на алгоритмите за добра клинична практика, възприети в документите на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското кардиологично дружество, както и на съвместните документи между Европейското кардиологично дружество и Американската асоциация по кардиология. В конкретния случай се установява, че лечебното заведените не е извършена оценка и прогноза на риска преди провеждане на диагностичната коронарография, като не са определени трите рискови категории: клинични критерии; електрокардиографски критерии и лабораторни изследвания /тропонин/, съгласно ръководството на Европейското кардиологично дружество.
Третото нарушение е на изискванията на т.4.5.3 от Глава 4 на Наредба на МЗ № 2/25.01.10 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Кардиология“ – „предпроцедурната оценка, както и след процедурното наблюдение и възстановяване се извършват в структури на самостоятелната клиника/отделение по кардиология от лекар със специалност по кардиология заедно с оператора, който ще осъществи или е осъществил инвазивната процедура. В конкретния случай в медицинската документация на пациента не е отразено следпроцедурно наблюдение, както и не е отразено наблюдението на наложената компресивна превръзка на пункционното място в интензивно отделение.
Четвъртото нарушение е на т. 2.5 от Глава 4. на Наредба на МЗ № 2/25.01.10 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Кардиология“ – „Звеното трябва да е осигурено с бърз и лесен достъп до: 2.5.4. структура по кардиохирургия, доколкото лечебното заведение не разполага с договор със структура по кардиохирургия.
По отношение на петото нарушение съдът намира, че лечебното заведение е нарушило чл. 81 от 33, съгласно която норма всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО, като правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Решението на Районен съд – Варна не е окончателно!