Смятате, че някой разпространява неверни твърдения за вас и дейността ви като лекари, чувствате се обидени и злепоставени. Възможното поведение – да потърсите защита на накърнения авторитет и добро име по съдебен ред. На пръв поглед – ясен казус – изходът, от който е предварително известен. Понякога, обаче, съдебните решения са изненада за страната, провалила се в опитите си да докаже своите твърдения. С решение, влязло в сила на 01.02.2011, Окръжен съд – Пловдив е отхвърлил иска на д-р Х. (Гр. д 809/2010), с мотива – не са доказани евентуалните неимуществени вреди.
Д-р Х. твърди, че ответника В.И.Б. е публикувала информация за него, която съдържа неверни и злонамерени твърдения относно професионалната му квалификация и дейност, които го злепоставят пред обществото, накърняват престижа и доброто му име, уронват авторитета му и му причиняват значителни неимуществени вреди. Неверните твърдения са свързани с това, че:
– д-р Х. няма медицинско образование, не е доктор на медицинските науки и няма придобита специалност;
– д- р Х. не фигурира в регистрите на различни институции;
– д-р Х. не е заемал постове в различни медицински заведения или е прилагал успешно своите методи в такива;
– д-р Х. няма патент за антиникотинова терапия;
В резултат на изнесените в публичното пространство неверни обстоятелства на д-р Х. са причинени сериозни неимуществени вреди – увреждане на доброто име и репутацията му, за което се иска заплащане на 50 000 лв. обезщетение, ведно с лихвите, както и разноските по делото.
Ответникът твърди, че от нейна страна не е налице акт на непозволено увреждане – добросъвестно е използвала източници като журналист и общественик, чрез които е проверявала ефективността на прилаганите от д-р Х. методи; оспорва твърдението, че е проявила непрофесионалност поради това, че не е проучила във ВМА отзивите за методите на д-р Х., тъй като всеки журналист е в правото си да извършва проучвания и разследвания такива, каквито намери за добре; твърди, че няма отношение към разпространението на материала в различни уеб сайтове, тъй като това е дейност на администраторите им.
Съдът е категоричен: Д-р Х. не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че в резултат на публикацията в интернет-пространството, е злепоставен пред обществото, уронена е репутацията му и доброто му име. Не може да се приеме, че с факта на самата публикация са настъпили заявените вреди.
Съдът се следния и на следния факт: С показанията на свидетеля И.К., се внася обосновано съмнение относно твърдението на д-р Х., че статията е изготвена без предварително проучване и събиране на информация относно дейността му като лекар, практикуващ терапии против зависимости. Свидетелят излага обстоятелства, че в качеството си на Директор на Центъра по зависимости, по молба на ответника е направил проучване в медицинските заведения, за които д-р Х. твърди, че е работил и прилагал създадената от него терапия против зависимости, като в нито едно от проучените заведения не се установява приложението на създадената терапия и тези институции не са запознати с резултатите от същата; опровергава се и твърдяното от ищеца обстоятелство, че е работил в редица от известните световни болници, както и че е получил медицинска степен доктор на науките; част от лекарите, с които твърди, че си е сътрудничил, заявяват, че терапията на д-р Х. се прилага единствено при зависимости от опиати. С тези мотиви съдът е отхвърлил иска на д-р Х. за обезщетение.
Дали действително е уронено доброто име на д-р Х. не става ясно в делото. Кой е бил прав д-р Х. или журналиста Б. – няма значение за изхода на делото – важни са доказателствата. Но резултатът от неуспешния съдебен опит за д-р Х. изглежда така – платил е 2000 лева държавна такса и е осъден да заплати и още 2500 лева разноски на журналиста Б..
Правните изводи съдът ги е написал в решението; житейските – оставям на читателите.
