Напускаш болницата преждевременно – плащаш оказаната медицинска помощ?

Върховният административен съд обяви за нищожно приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от Министъра на здравеопазването. Решението е обнародвано в ДВ 37/2014.
ВАС приема за нищожен следния текст: „Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на НЗОК, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ.“

Мотивите на съда
Нищожният текст е включен в приложение № 3 (в сила от 13.08.2011) към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010, която намира систематичното си място в глава четвърта Основни дейности на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, раздел I Организация на дейностите по приема на пациенти.
Приложение № 3 представлява образец на декларацията, която пациентът/родител/настойник или попечител на пациента подписва на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 в случаите на отказ да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това, включването му в листа на чакащите или отказът му да бъде включен в него, както и отказът му да продължи започналия престой в лечебното заведение. С подписването на декларацията – приложение № 3, пациентът удостоверява, че напуска болницата въпреки становището на лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип за необходимостта да продължи лечението/диагностицирането си в болнични условия; че е наясно, че прекратявайки започналия си престой в болницата, прекратява и осъществяваното му болнично лечение/диагностициране и наблюдение; че е наясно, че прекратяването на болничното лечение/диагностициране и наблюдение може да доведе до доста и различни усложнения и неблагоприятни последици за здравословното му състояние; да намали значително или да изключи напълно вероятността от излекуване или подобряване на състоянието му, да създаде или увеличи риска за здравето и живота му, включително и с опасността от смърт. Пациентът заявява, че напълно съзнателно оценява посоченото по-горе и всички обяснения, които е изискал и получил от лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип, и въпреки тяхното мнение и разяснените рискове за живота и здравето му решава доброволно да прекрати престоя си в лечебното заведение. Заявява също, че поема отговорността за своето здравословно състояние, както и за евентуалните усложнения и неблагоприятен изход от недовършеното лечение/диагностициране.
С текста на нищожната клауза от декларацията – пациентът заявява, че е наясно, че следва да заплати всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създава пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената му до момента от болницата медицинска помощ. Тази клауза няма връзка с обществените отношения, предмет на правна регламентация от Наредба № 49 от 2010 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването. С клаузата се цели уреждането на бъдещи евентуални финансови претенции от страна на лечебното заведение към пациента, което излиза от рамките на законовата делегация на чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Закона за лечебните заведения.
Следва да се има предвид, че правото на пациента, съответно на негов родител, настойник или попечител, на лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, е уредено в чл. 90, ал. 1 – 5 от Закона за здравето, а не в ЗЛЗ. Съгласно чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето, като ал. 5 създава право за пациента да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 г. също не предвижда, че с образеца на декларацията – приложение № 3, се уреждат бъдещи парични задължения във връзка с оказана болнична помощ. С изречение второ изрично е предвидено, че образецът по приложение № 3 се изготвя само за документиране на отказа от продължаване на започналия престой в лечебното заведение.
Оспорваната разпоредба – последен абзац от приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 2010 е издадена от министъра на здравеопазването извън пределите на предоставената му от закона компетентност, което налага обявяването на нейната нищожност.