Ето един пример за насилие над лекар. В този конкретен случай, независимо дали пострадалият е лекар или лице, което се ползва с по-висока степен на защита (съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му) изходът от делото щеше да бъде идентичен и същото наказание щеше да понесе извършителят.
Правата на пострадалите лекари, по време на работа, могат да бъдат защитени и със съществуващата правна уредба, при условие, че същата се прилага правилно.
В този конкретен случай определящото обстоятелство е не дали пострадалият е лекар или не – а има или не физиологичен афкет. Отговорът на този ключов въпрос отново е даден от лекар.
Нападат лекар по време на дежурство
Д-р Л. работела като лекар в ЦСМП, където през август 2009 била дежурна заедно с медицинска сестра. Около 17.00 тя извършила преглед на пациент, след което се запътила към битовата стая. Излизайки в коридора на спешния център видяла пациентка, която била седнала на кушетката, а в близост до нея се намирали малко момиченце и мъж, който крачил нервно. Д-р Л.. помислила, че този път посещението в центъра е заради детето, с шеговит тон казала, че въпросния ден май ще преглежда цялото семейство. В отговор на нейните думи въпросният мъж започнал да отправя заплахи по отношение на лекарката, както и нецензурни изрази. Разбирайки, че повод за посещението отново е нейното състояние, д-р Л. обяснила, че СМП не разполага със зелени рецепти, с които се изписват успокоителни лекарства и в тази връзка ще ги насочи към д-р С., който работел като личен лекар. След това д-р Л. отишла до битовата стая, за да си измие ръцете и после влязла в кабинета на д-р С., за да му обясни за случая. При излизането от кабинета на д-р С., тя била пресрещната от обвиняемия, който я нападнал с нецензурни думи и същевременно я стиснал с ръце за шията, поваляйки я на кушетката. Виждайки това медицинската сестра, започнала да вика за помощ. Друга свидетелка на инцидента помогнала на пострадалата лекарска да се изправи на крака, след което я завела до битовата стая, където се заключили и позвънила на полицията. Малко след това на място пристигнал полицейски екип, но междувременно семейство било напуснало медицинския пункт.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, червените петна /по шията двустранно/ най-вероятно са били преходно разширяване и кръвонапълване на кръвоносни съдове в резултат на тяхното притискане/стискане, които увреждания обуславят болка и страдание.
Нападната или случайно блъсната е лекарката?
Извършителят обяснява, че заедно със семейството си посетил РЦСМП, тъй като съпругата му не се чувствала добре и имала нужда от медицинска помощ. Отрича да е нападал д-р Л., като казва, че може да се е блъснал в нея без да иска. Съпругата му заявява, че в суматохата не видяла нещо.
Останалите свидетели, обаче, са категорични, че е имало нападение над лекарката.
Единият свидетел казва: ”видях мъжа с арогантно поведение как с ръцете си хваща д-р Л. за гърлото и я събори върху кушетката в коридора, като крещеше:”ще ви избия всичките, да ви *** майката”
Другият свидетел твърди същото – „Видях в коридора пред ортопедичния кабинет как викащия мъж на видима възраст около 35 години, едър с черна фланелка, хвана с ръце за гушата една жена, облечена в медицинско облекло и я повали на кушетката …разбрах, че това е д-р Л. … Видях, че на шията и има червени петна.”
Длъжностно лице ли е лекарят в този случай?
Квалифициращият елемент ”на длъжностно лице при изпълнение на службата му” съдът приема за наличен в делото. Безспорно д-р Л е длъжностно лице видно от представените доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика и месечен график, към момента на извършването на деянието, д-р Л. е била по график на работа и работи като лекар в ФСМП, което безспорно е държавно учреждение по смисъла на НК.
Защитата на извършителя твърди, че в случая деянието е маловажно, затова и не е престъпление – теза, която категорично е отхвърлена от съда:
„Безспорно личността на дееца не се отличава с висока степен на обществена опасност, но видно от събраните в хода на делото доказателства, настоящият състав не може да се съгласи с възражението на адв.Ж. затова, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Показател за обществената опасност на деянието е факта, че пострадалото от деянието лице е длъжностно такова – лекар, който по време на деянието, е осъществявал своята общественополезна дейност. Също така не е за пренебрегване и факта, че извършителя на деянието е лице – служител на органите на МВР. Последните обстоятелства мотивират съда да не определя степента на обществената опасност на деянието като незначителна.”
Физиологичен афект
За описаното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години, което заедно с други предпоставки по НК, задължава съдът да наложи административно наказание. За поведението на лицето е наложена глоба от 500 лева.
При обжалването, ОС – Варна, намира съществени нарушения и връща делото на прокуратурата за ново разглеждане. Къде е проблемът? В преценката има или не физиологичен афект – психично състояние, предизвикано от ситуацията и поведението на околните. Изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза казва, че извършителят е бил в състояние на физиологичен афект. Как този физиологичен афект ще повлияе на наказанието – ще бъде преценено от съда при новото гледане на делото.
