“По-лесният достъп на пациентите до медицинската им документация може да подобри качеството на здравното обслужване”
твърди журналистът от в-к “Капитал” Люба Йорданова.
Безспорно правото на достъп до личните медицински данни е гарантирано за всички български пациенти.
Достъп до медицински данни
От юни 2009 е в сила нова разпоредба в Закона за здравето, която гарантира правото на пациента на достъп до личните си медицински данни.
Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. Разпоредбата е категорична, не подлежи на различно тълкуване, не са предвидени изключения.
Също така пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях. Единственото условие пациентът да даде право на трето лице да се запознае с медицинските му данни е писменото пълномощно (забележете законът не предвижда това пълномощно да е с нотариална заверка). Пациентът има неограничено право да реши на кого ще разреши достъп до медицинските си данни – на друг лекар, на адвокат, на близък, на приятел или друго лице. Защо пациентът ще упълномощава някого да чете медицинската му документация, както и да получава копия от същата – е лично право на пациента и той не дължи обяснение никому.
Правото на достъп до личната медицинска информация продължава и след края на живота. При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.
Как се реализира правото на достъп до медицински данни?
Какъв е редът за предоставяне на достъп до лични медицински данни – законът не предвижда специален регламент. Всяко лечебно заведение може да разработи своя вътрешна процедура, която пациентите да следват. Може да бъде определена и такса за получаване на копия от медицинската документация.
Най-логичният и административно съобразен начин за реализиране правото на достъп до медицинска документация е пациентът или съответните други лица (пълномощници, наследници) да заявят писмено това желание пред лицето, представляващо лечебното заведение и да представят съответните документи, даващи им право на достъп (пълномощно, удостоверение за наследници и др.)
В какъв срок лечебното заведение е длъжно да осигури достъп или да предостави копия на документите? Законът мълчи по този въпрос. И тук е възможно правната норма да бъде заобиколена – директно не се отказва достъп (което подлежи на санкция), но данните да бъдат предоставени в следващите месец, два… три и т.н.
Може ли лечебното заведение да откаже достъп до медицинските данни на визираните в закона лица. По принцип е възможно подобно поведение. И без значение каква е причината за отказа – умишлено или от непознаване на закона – лечебното заведение подлежи на административна санкция.
Законът за здравето предвижда, че лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани със ЗЗ, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.
Кой налага административните санкции за отказан достъп до медицински данни?
От началото на тази година, нарушенията свързани с правата на пациентите, се установяват и санкционират от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО).
По данни на ИАМО при проверки през юни 2011 са констатирани нарушени права на пациента, свързани с правото на достъп до медицинска документация и предоставянето на информирано съгласие в Специализирана болница по АГ „Майчин дом“ ЕООД, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. През юли 2011 подобни нарушения са констатирани в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, МБАЛ „Токуда болница София“ АД. Липсва информация наложени ли са санкции, в какъв размер и дали наказателните постановления са влезли в сила, съгласно ЗАНН.
Първостепенният, за пациентите, въпрос е как практически ще се реализира правото им на достъп до медицинските им документи?
Каквато и административна санкция да бъде наложена на лечебното заведение, то може да продължи да не предоставя достъп до данните. Кой и как реално ще съдейства на пациента, в случай че лечебните заведения упорито продължават да нарушават гарантирани от закона права? За съжаление липсва правен регламент в тази насока и пациентите са оставени сами да се справят в битката за гарантираното им от закона право на достъп до медицинските им данни.
5 comments
Trichocephalus
А може ли лечебното заведение да поставя такса за обслужване и цена за копията на документите, както и в каквъ размер да бъде тя ?
Мария Радева
Определено лечебното заведение може да определели цена за копията на медицинската документация.
По отношение „таксата за обслужване“
Нека да не говорим за „такса“ – каквото и да определи лечебното заведение, то ще е „цена за …..“
Не зная какво точно имате предвид под „за обслужване“, в какъв случай обслужване?
Например – ако пациентът иска да прочете на място и се ангажират служители да му предоставят документите и да присъстват „на четенето“ – тогава може да се мисли за някакво заплащане.
Ако обаче – обслужването е -защото служителят копира – тогава по-добре е това да е включено в цената на копието.
Конкретните цени се определят от лечебното заведение, но те не трябва да са прекалено високи, защото това може да се квалифицира като нарушение на икономическите права на пациента.
А. Анакиева
За начина и срока за предоставяне на достъп до здравна информация (лични данни) действа Закон за защита на личните данни – глава пета. Така лаконичносста на ЗЗ по този въпрос е по някакъв начин преодоляна. Поздрави за усилията Ви по този сайт.
Мария Радева
Благодаря за коментара!
И за поздравленията!
По принцип преди промяната в ЗЗ, пациенти, на които е отказан достъп са подавали жалби до КЗЛД и има няколко решения в тяхна полза.
Но след като промяната в ЗЗ е факт, то тази разпоредба е специална по отношение ЗЗЛД.
Но дори и да приемем, че глава 5 ЗЗЛД се прилага, то отново липсва бърза защита на пациент, на който е отказан достъп до данните му.