В сутрешния блок на bTV (04.09.2012) попаднах на поредния разговор за здравната система и заплащането на болничната помощ през следващата година. Ще връщат ли болниците пациенти заради новите правила на касата? (пълен запис на предаването)
Медиен отзвук от интервютo можете да прочетете в:
Mediapool.bg: Пациентите няма да чакат ред в болниците по новата методика на касата
Zdrave.net: Д-р Пламен Цеков: БЛС първо да се запознае с методиката за болниците
Твърдение, направено от представител на БЛС, ме провокира за тази публикация: „Нито един нормативен документ в България не е описан лист на чакащите“ (репликата може да бъде чута в 7:24 минута от записа в сайта на bTV). Това твърдение на БЛС не е ново, то настойчиво се повтаря в последните две години.
Уважавам личното мнение на всеки, но казаното по-горе не е вярно. “Листа на чакащите” има своята нормативна уредба, вярно – схематична нормативна уредба, но това са нормативни правила. Добре би било същите да се познават, а още по – добре и да се спазват.
Как се формира листа на чакащите?
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредбата за осъществяане правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП) при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа на чакащите за всяка клиника и/или отделение. Разпоредбата е в сила от 2006 година.
НОПДМП предвижда в листата на чакащите се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение. Включените в листата пациенти получават пореден номер и дата за хоспитализация. Хоспитализацията се извършва при спазване последователността на поредните им номера, като поредният номер на останалите, включени в листата, се актуализира. Макар изрично да не е уредено, в случай че пациент, чакащ за планова хоспитализация, получи индикации за спешна хоспитализация ще бъде хоспитализран без оглед на мястото му в листата.
“Листа на чакащите” – колкото и негативно и плашещо да е това понятие – то съществува в българската правна действителност. Как тези разпоредби се прилагат на практика – това зависи от вътрешните правила на всяка една болница.
“Листа на чакащите” е била повод за кореспонденция между МЗ и БЛС, който е оправил запитване за форморане листите на чакащите “предвд липсата на регламент” (цитат). В отговор на запитването, МЗ изпраща до БЛС писмо с изх. 62-08-41/03.09.2010.
Наистина ли няма регламент за листата на чакащите или това е просто стил на говорене от отговорните лица в системата на здравеопазването?
Листи на чакащите има и в много по-богати страни и в страни с модерна здравна система – Англия е класически пример в това отношение. Не казвам, че да чакаш на опашка, за да получиш медицинска помощ е нещо добро и че така трябва да бъде. Но това са реалностите! Листи на чакащите има и сега, и ще продължи да ги има – ресурсите в здравеопазването – по дефиниция са недостатъчни. Но кой има полза от подобни твърдения, провокиращи страх, безсилие, създаващи напрежение в здравната система?
На системата трябват не голословни твърдения, а конструктивни решения и професионални действия, действия с отговорност пред пациенти, лекари, общество.
