Къде най-често грешат пациентите при делата срещу лекари?

Започналото през 2005 дело приключва неуспешно за  ищцата (дъщеря на починал пациент) през юни 2011 с 1200 лева разноски, които трябва да плати на лекарите, със значително повече разходи за държавни такси, адвокатски хонорари и съмнение в справедливостта на съдебната система.

 Право на пациентите е да търсят обезщетение за увреждания или причинена смърт вследствие на грешки от страна на лекари и лечебни заведения. В тези случаи, освен от преживените болки и страдания, пациентите носят и допълнителни негативни емоции, свързани със загуба на най-ценното благо – собственото здраве или това на близките.

 В такива моменти е трудно да се правят трезви преценки, но не трябва да се забравя, че в съдебната зала се говори с езика на доказателствата, а не с този на чувства и емоции. И тук пациентите (които са ищци в съдебните производства) допускат грешката да приемат очевидни (за тях) обстоятелства за доказани. А разликата между очевидното и доказаното е в основата на съдебното решение. 

Дъщерята на починала пациентка е завела иск за обезщетение в размер на 12 000 лева  срещу МБАЛ и трима лекари, защото е смятала, че същите са причинили смъртта на майка й.  Пред съда ищцата е твърдяла, че  причина за настъпилата смърт на майка й е противоправното поведение на лекарите, изразяващо се в неправилно проведено лечение, немарливо и неправилно изпълнение на  служебните им задължения, сочейки като неправилно – извеждането на противоестествен илиачен анус, неизпращането на материали от тънкото черво за изследване, непровеждането на специален хранителен режим спрямо болната, оставянето на чуждо тяло след оперативната интервенция в тялото й, което довело до допълнително инфектиране на организма. Сочи, че двамата от лекарите са осъществили пряко оперативната интервенция по извеждане на противоестествен илиачен анус,  а третия е осъществил консултация при извършване на операцията.

 ОС – Кюстендил и Апелативен съд – София отхвърлят иска на дъщерята като неоснователен.

Ищцата иска делото да бъде разгледано от ВКС с мотива, че „предходните инстанции са отхвърлили иска единствено на база съдебно-медицинската експертиза, и излага съображения, че съдът следва да обсъди всички събрани доказателства и да не кредитира единствено медицинската експертиза, тъй като вещите лица – медици не са обективни по дела от подобен характер срещу ответници – лекари. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, защото ще осигури спазването на принципа на справедливостта, и има значение за развитието на правото, защото ще се прекрати порочната практика на формално прилагане на закона при дела, касаещи неимуществени вреди вследствие на лекарска небрежност.” Така формулираните искания, са достойни за журналистически материал, но са далеч от правните доводи и ВКС не допуска делото до касационно обжалване.

 Съдебните решения задълбочено изследват наличните доказателства, за да постановят негативните за пострадалото лице решения.

 През 2004 майката на ищцата постъпва в МБАЛ, където й е поставена  диагноза ”илеус” и било предприето консевративно лечение. След като е констатирано, че така предприетото лечение не води до преодоляване на илеусното състояние болната била оперирана на 12.03.2004, поради съмнение за “инсфуенция на жизнеспособност в огнища на тънкочревната стена на няколко тънкочревни гънки в десния долен квадрант на корема е изведен противоестествен анус”.

На 23.03.2004 е констатирано, че болната се чувства много отпаднала и по желание на нейните близки е изписана и закарана в „Пирогов”. При постъпването в болничното заведение е отразено, че се касае за жена в увредено състояние … Извършени са няколко оперативни интеревнеции, но след прогресивно влошаване на състоянието на 04.05.2004 пациентката умира.

Според вещите лица, обаче,  влошаването на състоянието на пациентката и последвалия смъртен изход са следствие на естественият ход на заболяването и затегнатото протичане, изразяващо се в тежки масивни сраствания на червата, които сраствания са били с хрущялна плътност затрудняваща силно оперативната намеса и представляващи само по себе си предпоставка за усложнения и комплициран ход на болестта с неблагоприятни прогноза.

 По предявен иск срещу МБАЛ в тежест на ищеца е да докаже искът по основание и размер. Доказването на иска по основание изисква доказване от ищеца на противоправно поведение на лекарите – изразяващо се в действие или бездействие осъществени в противоречие си изискванията на специални правни норми или на общия принцип да не се вреди другиму, причинно следствена връзка между поведението на лекарите и настъпилите  вреди. От страна на ищцата обаче не е било проведено пълно и безспорно доказване относно осъществяването на противоправно поведение на лекарите, което да се намира в причинно следствена връзка с претърпените безспорно от нея тъга, скръб и страдание от смъртта на родител. На първо място следва да се отбележи, че твърденията в исковата молба в тази насока са твърде общи без да са визирани конкретни действия, които лекарите не са извършили или действия които е трябвало да бъдат извършени. Обратно – от заключенията по назначената съдебно медицинска експертиза, както и от показанията на свидетелят проф Т. е видно, че в конкретния случай е била поставена правилна диагноза при постъпване на пациентката в  болницата и във връзка с така уточнената диагноза са били предприети навреме достатъчно и адекватни мерки за лечението й.

Не е доказано и  твърдението на ищцата, че в коремната кухина на майка и е било оставено чуждо тяло ”марля” което е довело до инфектиране и допълнително влошаване на състоянието. От заключението на вещото лице, и в частност от показанията на свид.Т. следва, че намерена при оперативна интервенция марля на предна коремна стена фактически представлява част от марлено-тръбест дрен, който е бил поставен с цел евакуация на появила се гной в раната.

 Обсъждайки наличните по делото доказателства, при наличие на депозирано от майката на ищцата съгласие за лечение и извършване на оперативна интервенция в МБАЛ  и липса на данни за допусната лекарска грешка респ. за ненадлежно упражняване на професионалните задължение на лекарите съдът прави единствено правилния извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.