В последните дни темата за липсата на кръв и някои лечебни заведения и призивите за кръводаряване – задължително присъстват във всички медии. На фона на даряващи кръв граждани и медицински персонал, работещи системи за вземане и съхраняване на кръв, интервюта на лекари и здравен министър, един журналистически въпрос ме провокира за настоящата публикация: За безвъзмездно кръводаряване ли призовавате хората?
Каква е цената на кръвта?
В последните години като че ли свикнахме с изпаднали в безизходица близки, отчаяно търсещи кръводарители или плащащи на едни определени хора да станат такива, че забравихме основния принцип – даряването на кръв е доброволен и безвъзмезден акт.
Източник btvnews: Вижте през какво са преминали роднините на онкологично болен мъж с рядка кръвна група
На фона на българската действителност, Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е категоричен, че кръвта и кръвните съставки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка освен в изрично посочените в законна случаи.
Законът допуска лечебните заведения да вземат кръв срещу заплащане единствено в следните случаи:
1. при спешни случаи и при липса на налични количества от необходимата кръвна група в съответния център за трансфузионна хематология;
2. за производство на ваксини, серуми и имуноглобулини;
3. за научноизследователски и диагностични цели в медицината.
Лечебните заведения могат да покриват непосредствените разходи на кръводарителите, както и да ги стимулират със символични подаръци и по друг, съвместим с принципа за доброволност на кръводаряването начин.
В случаите, когато е допустимо заплащане (чл.6, ал.1 ЗККК) един литър взета кръв без консервант се остойностява, както следва:
1. при спешни случаи и при липса на налични количества от необходимата кръвна група в съответния център за трансфузионна хематология – 90 лв.;
2. за производство на ваксини, серуми и имуноглобулини – 160 лв.;
3. за научноизследователски и диагностични цели в медицината – 160 лв.;
4. кръв за получаване на тромбоцитен концентрат чрез апаратна афереза – 90 лв. за всеки литър преминала кръв през апарата.
Взетата кръв се заплаща на донора от лечебното заведение, осъществило вземането.
Проблемите с осигуряването на кръв в българските болници не са нито от днес, нито са тайна. За тях се говори в скандални репортажи и с неохота от пациенти и техните близки, сблъскали се с реалността.
Пред FrogNews, преди от преди повече от година, доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по хематология и трансфузиология казва: „Не съм съгласен със становището, че родственото кръводаряване е непременно подкупно и платено. Защото всеки ден виждам близки, които дават кръв за роднините си – за родители, братя и сестри, баби и дядовци, просто за приятели. В това няма нищо лошо. Когато мине другата граница и стане дума за подкупно и платено кръводаряване, аз казвам така: това е проблем на обществото. Циганите действат на принципа – има ли търсене, има предлагане. Няма ли търсене, няма да има кой да продава. Ако имаме достатъчно кръводарители, никой няма да ги търси и няма да ги има пред болниците и кръвните центрове”.
От години се знае за “даряването на кръв” срещу заплащане и “ултимативните претенции за извършване на операции срещу бележка за кръводаряване”. И от години няма решение на въпроса. В цитираната публикация от FrogNews вината е хвърлена върху държавата, която “отказва да създаде легален пазар, социалистическите принципи обслужват лобита и търгаши. Чудовищната практика, известна неофициално като „новия кръвен данък”, продължава да се шири в българската здравна система.”
За заплащането на кръв, говоря от първо лице. Преди много години, докато лежах в столична болница, съпругът ми даряваше кръв, но беше недостатъчна. Притиснат от нуждата за бележка за кръводаряване, се чудеше от къде да намери кръводарители. Тогава брат ми, все още студент по медицина, редовно даряващ кръв и с идеали за българската здравна система каза: “Спокойно, зная от къде ще намерим кръводарители … срещу заплащане.”
