Вчера, 04.10.2010 печатни и електронни медии информират за намерението на болниците да подадат колективен иск срещу НЗОК за дължимите, но неразплатени суми за оказаната медицинска помощ по клинични пътеки.
„Болниците с колективен иск срещу Здравната каса” Новинар, 04.10.2010
„Болници завеждат колективен иск срещу НЗОК” TV Европа, 04.10.2010
„Болници подават колективен иск срещу НЗОК. Управители на болници в цялата страна подават колективен иск срещу НЗОК в Софийски градски съд.” Днес+, 04.10.2010
В конкретния случай процесуалната възможност за подаване на колективен иск е правен абсурд, политическо говорене, форма на заплаха към НЗОК и всичко друго, но не и способ за защита на нарушените права на лечебните заведения.
Колективният иск е уреден в член 379 от Гражданско-процесуалния кодекс и е форма на защита интересите на група лица (колективен интерес). Колективен иск по смисъла на ГПК може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението кръгът на лицата не може да бъде определен точно, но е определяем. В случая с болниците няма група от лица, които не могат да бъдат определени точно. Дори напротив! Всяка болница може да бъде точно индивидуализирана (като страна в процеса) чрез данните на съответното търговско дружество от една страна, а от друга страна – чрез данните на съответното лечебно заведение. И всяка една болница предоставя медицинските услуги по точно определен индивидуален договор. Следователно всяка една болница следва да защитава своя интерес, т.е. да претендира дължими суми в индивидуални съдебни производства. Как конкретно всяка болница ще защитава интереса си зависи от размера на неизплатените суми и от решенията на лицата, които я представляват. Производствата могат да бъдат общи искови или заповедни. От вида на производствата и от претендираните суми зависи в кой съд ще трябва да бъдат заведени делата. Има процесуална възможност дела да бъдат водени и по места – там където е съответната РЗОК. Определено болниците разполагат с различни правни възможности. Познавайки конкретния казус, твърдя почти със сигурност, че болниците ще спечелят делата си и НЗОК ще бъде осъдена да плаща лихвите и разноските по делата. Но … съдебните дела отнемат време, а в определени случаи производствата могат да продължат и много дълго.
Лично за мен медийното говорене за колективния иск на болниците е несериозно. Не, че НЗОК не е била ответник по колективен иск (по гр.д. № 4318/2008 на СГС, са разгледани предявените колективни искове на пациенти поради неосигурено лечение на хронично болни от хепатит „Б“ от страна на НЗОК.), но в настоящия случай тази форма на съдебна защита е неприложима.
Болниците търсят бърз ефект и реално разплащане на дължимите суми, което е разбираемо поведение. Но толкова бърз процесуален способ за получаване на дължимите суми не съществува. Съдебните производства едва ли ще „притиснат” НЗОК своевременно да разплати забавените суми, но ще покажат, че болниците са равностоен субект по сключените договори. А договорите следва да бъдат изпълнявани, дори и ако от едната страна е административен орган, а от другата малка общинска или частна болница. И всяко неизпълнение на договорите води до негативни правни поледици. Неизправната страна по договора, в случая НЗОК ще понесе финансови щети в бъдеще – лихвите за забавените плащания, съдебните разноски, експертизи, адвокатски хонорари, но за това в настоящия момент не се говори. За болниците е жизненоважно да получат финансови средства в настоящия момент, дори това да е с цената на медийно говорене и непрецизни юридически способи.
