Кога лекарите НЕ са виновни?

Увреждането, както и смъртта на пациент (още повече настъпили в болница) са събития, наситени с болка, тъга, понякога чувство на безпомощност, агресия, желание за възмездие. Разбираеми са поведението както на засегнатото лице, така и на неговите близки. Нормално е желанието за разкриване на истината и за търсене на отговорност, ако има виновни.

Преди обаче да се правят публични коментари  и да се произнасят „присъди” фактите следва да бъдат внимателно обсъдени, анализирани и да се установи причинната връзка между поведението на лекарите и предполагаемото увреждане. И както често подчертавам от решаващо значение са заключенията на експертите.

Защото освен, че лекарите могат да бъдат обект на наказателно преследване, така и могат да бъдат оневинени. Пример за последното е решението на Окръжен съд – Варна, потвърдено и от Апелативния съд, че правомерно е било прекратено производството срещу лекари, лекували пациент, който по-късно  починал в болница.

На 03.08.2009 година прокурор при ОП-Варна е образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК (Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.). Законен повод прокуратурата е намерила в жалбата на Л.Д. във връзка със смъртта на баща му. Съмненията на близките са доколко адекватно е проведеното лечение в болницата.

След преглед в извънболничната помощ, при първия поглед при хоспитализацията на пациента на 15.06.2009 е установено, че той е в много тежко състояние – блед, дишал тежко, едва ходил, предвид което бил незабавно приет в интензивното отделение на болницата, а по късно и спешно интубиран предвид рязкото му влошаване. При постъпването му в интензивното отделение  вече бил в безсъзнание, като останал на изкуствена вентилация през нощта. След интубирането на пациента състоянието му незначително се стабилизирало. На 16.06.2009 година екстубирали пациента, дишал 10 минути без тръбата, нямало влошаване. По-късно на същия ден пациентът починал.

Видно от заключението на Съдебномедицинската аутопсия е, че причината за смъртта е инфаркт на миокарда, развил се в причинна връзка с тежка коронаросклероза. Възникването и неблагоприятното развитие на този инфаркт е било облагоприятствано от двустранна катарално хеморагична бронхопневмония, хронични болестни промени в сърдечно съдовата област. Според съдебния медик лечението е било правилно, а смъртта практически неизбежна. Почти в идентичен порядък е заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Експертите са заключили, че болният е бил своевременно диагностициран и хоспитализиран в лечебно заведение с възможности за модерно лечение на ОМИ. Поведението на лекуващия екип е било адекватно на състоянието на пациента. Интубирането му е било абсолютно необходимо и своевременно, предвид спиране на дишането и тежкия белодробен оток. Идентичен е извода и относно екстубирането на пациента – консултирано от реаниматор, след възстановяване на възможността за самостоятелно дишане.

Трите вещи лица са изготвили допълнение към заключението на експертизата си. Основание за това допълнение е било намерено в представения медицински одит по отношение качеството на оказаната медицинска помощ. Вещите лица считат, че има забавяне до момента на хоспитализацията на пациента, но не и след това. Те не могат да прогнозират и развитието на лечебния процес при по-ранно хоспитализиране на болния.

При тези факти, прокурорът е прекратил наказателното производство. Основен мотив е липсата на конкретни доказателства, които да обосноват извод, че е налице престъпление по чл.123 от НК.

При разглеждането на жалбата на близките съдът е заключил следното:

 Починалият имал дългосрочни сърдечни оплаквания. Към 15.06.2009 година състоянието му не е било никак добро. До посещението на личния лекар мерки за лечение не са били вземани. Личният лекар констатирал данни за ОМИ, но не е предприел мерки за своевременното транспортиране с линейка и хоспитализиране на пациента. За това негово поведение същият е бил наказан по административен ред. Описаното поведение на този лекар не дава основание да се приеме, че се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход. Относителното бездействие е нарушение на професионални и етични норми, като по законов регламент е привлечен към административна отговорност.

Вторият лекар по веригата е специалист-кардиолог, който е бил наясно с тежкото състояние на пациента си. Насочил го е към незабавна хоспитализация, а последната е била реализирана в рамките на час. Този лекар съобразно предприетите стандарти за добра медицинска практика е следвало да постави пациента в покой и да извика екип на Бърза помощ. Той е бездействал по това си задължение, като очевидно е разчитал на семейната подкрепа за болния и наличния личен транспорт. Това бездействие обаче също не може да се обвърже с леталния изход. 

Болният е бил приет в специализирана болница около 19.15 часа на 15.06.2009 година. Като се започне от СМЕ за аутопсия и се премине през единичната и тройна СМЕ, няма нито едно различие в констатациите – лечението е било правилно проведено, своевременни са били реанимационните мероприятия, но физиологичните увреждания са били много сериозни и на практика смъртният изход не е бил предотвратим. Няма нито един факт, който да опровергае дадените заключения, безспорно от компетентни лекари. Като че ли, особен акцент се поставя върху въпроса дали болният е бил правилно екстубиран. По този въпрос се намира отговор в заключението на тройната СМЕ, като този отговор е положителен. Няма основание да се предполага, че при отлагане на екстубацията леталният изход е бил предотвратим.

За съжаление, понякога в медицината смъртта е неизбежна. Лекарите не са разследвани и наказвани за настъпването на смъртта, а за поведението, което са имали към пациента –  как са диагностицирали медицинския проблем, какво са предприели за предотвратяване на леталния изход, правилни ли са били (от гледна точка на медицинската наука) диагностичните им заключения и терапевтични подходи. При положителни отговори на тези въпроси няма основание за търсене на гражданска, административна или наказателна отговорност.