Клиничните пътеки – начин на употреба

Кои лечебни заведения за болнична помощ ще оцелеят до голяма степен ще зависи от  възможността им да покрият изискванията на клиничните пътеки за сключване на договор с НЗОК.

Специфичното през 2011 е, че съответните КП ще трябва да бъдат съобразени в въведените през 2010 нива на компетентност.

 Първо условие за сключване на договор с НЗОК е получаването на разрешението за осъществяване на дейността на лечебното заведение, издадено от МЗ, в което следва да бъдат вписани определени обстоятелства вкл. и нивото на компетентност на съответните структури, медицинските специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност, клиниките и отделенията, в които се осъществява дейността, както и клинико – диагностичните структури, с техните нива на компетентност. Определеното ниво на компетентност ще определи вида и обема на извършваната от болницата дейност.

Второто условие е да станат  факт (правен, а не житейски или интернетски) алгоритмите на КП.

Съгласно приложение 13 към ПМС 304/17.12. 2010  за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване – алгоритмите на клиничните пътеки се договарят между НЗОК и Българския лекарски съюз. Да приемем, че алгоритмите са договорени, което фактическо действие не е достатъчно.

Клиничните пътеки, като съвкупност от изисквания, съставляват Приложение № 18 към НРД 2011. Според изискванията на  § 15 (на същия този НРД 2011) приложенията, се обнародват в притурка към „Държавен вестник“. Притурката все още не е излязла и дълго време няма да бъде обнародвана (познавайки съществуващата порочна практика в системата на НЗОК). Докато притурката не бъде обнародвана алгоритмите на КП нямат силата на подзаконов нормативен акт и не могат да пораждат права и задължения. Още по-малко могат да бъдат сочени като правни основания в заповедите за отказ. Тогава как ще договарят лечебните заведения за болнична помощ?

 Проблемите с КП не спират само до тук:

Наредба № 40/ 2004 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК дава легална (т.е. задължителна)  дефиниция на понятието клинична пътека. Клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар. Т.е. клиничната пътека съдържа правила за поведение в хода на лечението.

 По смисъла на НРД обаче, КП има друг, по-широк обхват и съдържа както  изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, така и изисквания за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Съгласно чл. 176 от НРД 2011 един от компонентите на КП са условията  за сключване на договор и изпълнение на КП, включващи:

а) задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на КП;

б) необходими специалисти за изпълнение на КП.

 Големият въпрос тук е може ли КП да въвежда изисквания за структурни звена, апаратура и необходими специалисти. КП, с оглед ранга на НРД, не би следвало да въвежда изисквания, които са в обхвата на друг нормативен акт – Наредба № 49/ 18.10.2010 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи

 Минималният брой лекари, както и такива със специалност и допълнителна квалификация, обезпечеността с апаратура и изискванията към структурите на ЛЗ за БП се преценяват при определяне на нивото на компетентност. Веднъж присъдено на съответната структура, нивото на компетентност определя вида и обхвата на осъществяваната лечебна дейност, както и капацитета на съответната болнична структура. Тогава какви точно структурни изисквания ще въвежда алгоритъма на КП?

 Използвайки инерцията на предходните години алгоритмите на КП (поне във вида, в който са публикувани в сайта на НЗОК – многократно съм споделяла професионалното си мнение относно подобна форма на нормотворческа дейност) отново съдържат изисквания за задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване.

 Явно по-висш по ранг нормативен акт от НРД няма – някъде назад остават и ЗЗО, и ЗЛЗ, и наредбите на МЗ. Заложник на този нормотворчески хаос стават лечебните заведения, а за пациентите изобщо някой се сеща – когато стане твърде късно…