Как се поправя епикриза?

Свързани публикации: Епикриза се издава в деня на дехоспитализацията

„Не съм съгласен с написаното в епикризата ми – какво мога да направя в този случай?” – пита читател на сайта (въпросът е зададен по системата Експерт On-line, с разрешение казусът да бъде публикуван).

В деня на изписването на пациен, от лечебно заведение за болнична помощ, се издава епикриза в три екземпляра – за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.

Възможно е при изготвянето на епикризата да бъде допусната техническа грешка или пациентът да смята, че нещо от вписаните данни не е вярно с оглед неговото здравословно състояние. В тези случай, пациентът може да се обърне към лекуващия лекар или ръководителят на лечебното заведение, за да се нанесат нужните поправки. Дали лечебното заведение ще уважи молбата на пациента е решение на компетентните служители.

При отказ на лечебното заведение да поправи вече издадени медицински документи, пациентът може да подаде жалба до ИА „Медицински одит” и/или до РЗОК (в случай, че хоспитализацията е платена от НЗОК). Независимо какви ще бъдат резултатите от извършените проверки, контролните органи могат единствено да установят има ли или не извършено нарушение, могат и да дадат някакви предписания. Посочените институции не разполагат с правомощия да принудят лечебните заведения да променят или поправят вече издадени медицински документи.

Тогава какъв е единственият сигурен начин лечебното заведение да поправи съставените за пациента медицински документи. В случай, като описания, пациентите имат право да заведат иск срещу лечебното заведение. Съгласно Гражданско – процесуалния кодекс лицата, които имат правен интерес, могат да предявят иск за установяване истинността или неистинността на един документ. В съдебното дело пациентът е длъжен да установи своите твърдения – има ли грешка в медицинските документи, в какво се състои същата, правилни ли са твърденията на пациента за несъгласие с вписаните обстоятелства. Как пациентът ще докаже твърденията си – с допустимите от ГПК доказателства – писмени документи, свидетелски показания, заключения на вещи лица.

Подобно дело е завършило през април 2011, на първа инстанция в РС – Варна, с решение, с което е признато, че Съобщение за смърт № … и История на заболяването № …, двата съставени от служители на МБАЛ АД, са неверни документи.
Как се е стигнало до това решение?„В разглеждания случай атакуваните документи имат характера на официални свидетелстващи документи, тъй като материализират изявления на длъжностно лице, на които са възложени държавни и обществени функции, като изявлението е направено от лицето в това му качество, в рамките на предоставените му правомощия. Същевременно за ищците е налице интерес от провеждане на иска за оспорване на верността на документите, предвид наличието на данни за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, който отказ е мотивиран със съдържанието на документите. …
След съвкупен анализ на събраните в производството доказателства, съдът намира, че процесните медицински документи в атакуваната им част са неверни. Липсват каквито и да било емпирични доказателства, че пациентът е страдал от сърдечен порок и от атеросклероза на съдовете. Вписванията на цитираните заболявания се основават на предположения на съставителя на документите, изведени по статистически път и въз основа на разкази на близки на починалия, а не на медицински изследвания. Същевременно отразеното в документите се опроверга, както от показанията на свидетелите, така и от наличните по делото писмени доказателства за заболяванията на пациента, включително и от заключението на вещото лице, което еднозначно установи, че липсват основания въз основа, на които да се приеме, че починалия е страдал от атеросклероза и сърдечен порок. Що се касае до отразеното заболяване хипертонична болест, съдът намира, че по делото се установи, че към момента на приемане за лечение, респективно кончината на И.Л., същият е страдал от посоченото болестно състояние. Липсват обаче доказателства, които да обосновават по категоричен начин извод, че давността на заболяването е от 1 година. Събраните по делото данни сочат начална дата на проявлението на заболяването около месец преди смъртта на И.Л.. Наред с това, както вещото лице по СМЕ така и лекарят, съставил оспорените документи не са категорични в становището си относно началната дата на заболяването. Същите сочат, че починалия страдал е от хипертония дълго време преди смъртта си, без обаче да се ангажират с точен период. Ето защо съдът приема, че атакуваните документи са неверни и в частта отразяващ продължителността на заболяването хипертонична болест.”