Как се обжалва отказ на РЗОК за сключване на договор?

 Защитата на ЛЗ срещу отказа на директора на РЗОК за сключване на договор става особено актуална в сезона на предстоящото договаряне.

В 30 дневен срок от подаване на заявлението директорът на РЗОК сключва договор или  издава заповед, с която прави мотивиран отказ в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията по НРД и критериите за достъпност и качество на медицинската помощ.

 Критериите за достъпност и качество на медицинската помощ са определени в ЗЗО и включват:

1. обезпеченост на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;

2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение;

3. осигуряване от лечебното заведение по за болнична помощ на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния;

4. предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика.

 Доверявайки се на все още необнародваните разпоредби на НРД 2011 договорите с изпълнителите в извънболничната помощ ще влязат в сила от 01.01.2011 и от датата на подписване за новите договорни партньори или за новите дейности по вече изпълнявани договори.

За болниците договорите също ще влязат в сила от началото на годината, с едно изключение. В случай, че лечебно заведение за болнична помощ не сключи договор, за извършената от него дейност от 01.01.2011 до датата на отказа не се заплаща. (А какви са условията за сключване на договор по конкретните КП – НЯМА нормативен отговор на този въпрос).

 От началото на 2010 отказите на директора на РЗОК подлежат на обжалване по нов ред. Съгласно ЗЗО заповедта за отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 Заповедта за отказ представлява индивидуален административен акт. Съгласно АПК тези актове могат да бъдат оспорвани по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган или да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

След получаване на заповедта за отказ ЛЗ трябва да вземе решение относно:

• Ще обжалва ли отказа ?
• Каква стратегия ще избере за обжалването ?

 При положителен отговор на първия въпрос лечебните заведения имат две възможности:

1) Да изберат обжалване по административен ред:

В 14-дневен срок от съобщаване на отказа могат да подадат писмена жалба чрез РЗОК до НЗОК. Предимствата на това обжалване е, че то се развива значително по-бързо. В двуседмичен срок от получаване на преписката управителят на НЗОК е длъжен да се произнесе. При отмяна на неправомерен отказ, управителят на НЗОК дава задължителни, за директора на РЗОК, указания.

Въпреки съмненията за „пристрастност” между различните органи в една система, в личната ми практика има и случаи, в които решението на НЗОК е в полза на лечебното заведение.

2) Да изберат съдебно обжалване:

В същия 14-дневен срок ЛЗ могат да подадат жалба до съответния административен съд. Жалбата се подава чрез РЗОК. Сроковете за приключване на съдебните производства зависят както от натовареността на съответния административен съд, така и от поведението на страните. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

 ЗЗО изрично указва, че оспорването на заповедта за отказ не спира нейното изпълнение. С други думи това означава:

В случай, че бъде постановен отказ за сключване на договор, дори и да бъде обжалван, докато текат съответните производства РЗОК няма да плати за отчетената дейност:

•  нито до датата  на отказа, съгласно НРД (за болниците)
• нито за след тази дата, съгласно ЗЗО (за всички ЛЗ).

Как ще се развият отношенията РЗОК – ЛЗ зависи от резултата от обжалването.

Съдебна практика за отменени откази, както и за последиците от отменените неправомерните откази – следва …