Съдебна практика

Какво е съдебна медицина и какво съдебномедицинска експертиза?

Проблемите на съдебните лекари за пореден път добиват актуалност след поредните заплахи, че “Съдебните лекари…

Мария Радева|Автор
17 май 2011

Проблемите на съдебните лекари за пореден път добиват актуалност след поредните заплахи, че “Съдебните лекари във Варна спират работа” (dariknews.bg)
Проблемите на съдебната медицина, и съпътстващите я проблеми на съдебните експертизи с участието на лекари (по принцип), не са от днес. И проблемите не са само финансови. Но липсата на финансиране са резултат от неясния статут на съдебните експерти – лекари, вкл. и на съдебните медици.

Съдебната медицина е медицинска специалност, определена от Наредба 34/2006 като специалност с преобладаваща клинико-диагностична насоченост.

Съгласно Наредба № 49/2010 многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ – търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала, задължително осигуряват осъществяването на дейност по съдебна медицина. Наредбата дава възможност на болниците сами да определят как ще извършват тази задължителна дейност – като създават  отделение по съдебна медицина без легла или като създават  възможности на патологоанатомичното отделение да извършва съдебномедицински eкспертизи.

 
Съдебната медицина не е “патологоанатомия”:

Клиничната патология и съдебната медицина са различни специалности и е недопустимо смесването на тези понятия, както се забелязва в някои журналистически материали. Извършване на патологоанатомични аутопсии е в обема на компетентност на специалността „Обща и клинична патология“. Патологът може да извършва и  експертна дейност – при експертизи, назначени от съдебните органи (виж. Наредба № 18 от 6.08.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична патология“).

 Медицински стандарт по съдебна медицина все още няма приет.

Съдебна медицина не е равнозначно и на “съдебномедицинска експертиза (СМЕ)”:

Съдебната медицина е самостоятелна медицинска специалност. Съгласно Наредба № 23/ 1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, съдебномедицинският експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог, по въпроси от кръга на неговата компетентност. Всеки лекар със призната специалност може да бъде съдебен експерт по съответната специалност. Така например  за установяване наличието / липсата на кардиологично заболяване СМЕ ще се изготви от лекар, със специалност Кардиология. Съгласно цитираната наредба СМЕ за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна медицина или акушерство и гинекология.

Заплащане на експертната дейност:

Наредба № 1/16.01.2008 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица опредея общите правила за заплащането на експертната дейност (не само медицинска), нужна на съдебната система

За т.нар. граждански дела (и делата, в които субсидирано се прилага ГПК) въпросът със заплащането е решен. Страната, която иска извършването на съдебно – медицинска експертиза  заплаща предварително, определен от съда депозит. Колко ще е този депозит – 50 – 100 – 1000 или повече лева – решава съдът. В случай, че страната не внесе определения депозит – съдът заличава извършването на експертизата и делото продължава без това доказателство.

Проблемите, за които се говори в последно време, ескалират от неуредения статут на съдебните лекари, когато се ползват за нуждите на съдебно –  наказателната система.

Новият чл. 99а от ЗЛЗ (в сила от 01.01.2011) гласи, че разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт по реда на чл. 403, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт. Посочената разпоредба в ЗСВ, също в от 01.01.2011, казва, че Висшият съдебен съвет следва да приеме наредба за условията и реда за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт. Разпоредбата все още е пожелателна.

Основно правило при разглеждането на делата е, че органът, който назначава експертизата заплаща разходите по извършването й. Ако експертизата е за нуждите на съдебната фаза на наказателния процес – заплащането се извършва от бюджета на съответния съд. Ако експертизата се извършва в досъдебната фаза – разходите са за сметка на съответния орган, извършващ разследването. Тук проблемите са свързани не толкова с неплащането, колкото с ниските възнаграждения и забавеното им изплащане, оправдание за което са финансовите рестрикции във всички бюджети, функция на държавния бюджет. Вярно е, че определените пари за заплащане на експертизи – може и да са малко, може и да се забавя изплащането им  – но поне съществува някаква права уредба.

Структурно неуредени, а от там и без каквото и да е финансиране остават онези дейности на съдебните лекари, който те извършват извън назначените експертизи – огледи, освидетелствания и др.. Тези дейности се извършват от съдебни лекари, работещи по трудово правоотношение в лечебно заведение (откъдето получават и трудовите си възнаграждения и имат задължения за дежурства и разположения), но резултатите от тях се ползват изцяло за нуждите на разследващите и полицейските органи. И в общия случай тези дейности са извън експертната работа – така никой не поема ангажимент за заплащането им.

Проблемите с финансирането не са единствените пред съдебно-медицинските експертизи. Не по-малки са и трудностите с назначаването на лекари – експерти. Само участници в съдебни дела, знаят пред какво са изправени, когато трябва да посочат експерт – лекар (от различни области на медицината) за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Медицинската експертиза, в повечето случай, е решаващото доказателство за изхода на делото.

Години наред се издирвах лекари от различни университетски (и не само) болници, съгласни да изготвят експертизи  по граждански и административни дела. Назначаването на експерт и изготвянето на експертиза може да отнеме месеци в отлагане на дела. И в тези случаи проблемите не бяха свързани със заплащането на експертизите, защото парите за възнаграждението на вещите лица винаги са осигурени предварително, и това размери, каквито лично експертите посочват.

Проблемите за  финансирането на съдебната медицина, със статута на съдебните лекари,  с назначаването на лекарите, извършващи съдебномедицинска експертиза са от съществено значение за функционирането на съдебната власт. В голяма част от съдебните казуси, свързани, по някакъв начин с медицината, заключенията на вещите лица решават делата. В тези случаи съдебните решения са следствие от изводите на експертите – лекари.

Сподели публикацията: SEO-X Social Bookmarking Button

5 comments

  • Имам въпрос, експертната дейност на съдебнти лекарари, различава ли се от лечебната дейност по ЗЛЗ.Може ли да ми дадете формулировка на лечебна и експертна дейност? Благодаря предварително!

    • A
      Мария Радева

      По принцип формулировка мога да ви дам, но зависи в какъв контекст ще се използва. Зависи в какъв контекст използвате понятието „експертна“.
      Лекарите със специалност съдебна медицина, с оглед, че специалността им е особена – според мен лечебна дейност не извършват. Но това, че те също работят в лечебни заведения -следва да се спазват изискванията на ЗЛЗ.
      Съдебният лекар – извършва „експертна дейност“ (в тесния смисъл на понятието) само когато участва в съдебен процес и има съответното процесуално качество.

Напишете коментар