Двама лекари и МБАЛ са осъдени* от Окръжен съд – Враца солидарно да заплатят на близките на починал пациент общо 60 000 лева, ведно с лихви и разноски по делото. 30 000 лева са за съпругата и по 15 000 – за двете деца на починалия пациент. „От медицинска гледна точка причина за смъртта е полученото в следствие на травмата неврологично увреждане, което не е дигностицирано и съответно не е лекувано.», Освен това, «пострадалият е бил настанен във Вътрешно отделение на МБАЛ, където през 30-то часа престой също не са направени съответните изследвания, видно от заключението на петорната експертиза. Вещите лица сочат, че не е отчетено времето от употребата на алкохола и че никой не си е задал въпроса защо болният се намира в такова тежко състояние. Съобразно експертното заключение това са отговорности на лекуващия лекар, респ. на началника на отделението, които наблюдават болния и са отговорни за неговия живот и моментно състояние, което след съответни изследвания е можело да бъде установено и съответно лекувано. Т.е. условията за ангажиране отговорността и на болничното заведение, в което е бил настанен пострадалия са налице, както с оглед виновното и противоправно действие на работещия при тях д-р Б., така и предвид установеното бездействие, включително и от страна на началника на отделението по повод неназначаване на съответни изследвания и провеждане на адекватно лечение.» (цитат от съдебните решения)
Осъдителното решение си има своята предистория, започнала през 2004.
През лятото на 2004 починалият К. М. Г. се е движил с каруца и в следствие неравност на пътя е паднал от каруцата, като е останал неподвижно да лежи, без да реагира на повикване. На място на инцидента е пристигнал екип на Бърза помощ с дежурен лекар д-р М, който поставил диагноза “алкохолна интоксикация”, тъй като придружителите на пострадалия са заявили, че заедно са употребявали алкохол. Пострадалият К. М. Г. е бил в безсъзнание и въпреки това, дежурният лекар – д-р М. го е изпратил вкъщи.
Три дни по-късно след влошено здравословно състояние К. М. Г. е заведен от неговите близки в МБАЛ, направен е консулт с д-р Б., като невролог, който от своя страна дава преценка за отсъствието на неврологичен проблем и пациентът е приет във вътрешно отделение на болницата.
На следващия ден пациентът починал без да дойде в съзнание. Съдебно – медицинската експертиза казва, че смъртта е настъпила в следствие на черепно – мозъчна травма, в резултат на падане от високо, със счупване на черепния покрив, кръвоизлив и контузия на мозъка, оток на мозъка с вклиняване и подтискане на жизнено важните центрове на сърдечната и дихателната дейност.
За пропуските при диагностицирането здравословния проблем цитираните по-горе лекари са осъдени през 2007.
Д-р М. е признат за виновен за това, че в качеството си на лекар – ординатор при ЦСМП поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. Г.
Със същото решение, за виновен е признат и д-р Б. за това, че в качеството си на лекар – ординатор в Неврологично отделение при МБАЛ отново поради немърливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като консултант – невролог е проявил професионална небрежност и е причинил смъртта на К. М. Г.
И дамата лекари са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лв. За всеки един от тях.
Историята не свършва до тук.
През 2008 съпругата и двете деца на починалия завеждат гражданско дело срещу д-р М., д-р Б. и МБАЛ за заплащане на неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния близък.
За доказване вината на лекарите от съществено значение е влязлото година по-рано осъдително решение. За осъждането и на лечебното заведение съдът казва: „Налице са и предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на третия ответник МБАЛ, а именно причинителите на вредата и възложителят на работата отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди.
При това положение съдът приема, че е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45, във вр. с чл.49 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, този, който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Неоснователно е възражението на МБАЛ, че дружеството не следва да носи отговорност, тъй като д-р Б. въпреки, че е бил в трудовоправни отношения с болницата, то той не е имал право да дава консултации по неврология, тъй като не е бил придобил специалност по “неврология”.
Оттук следва, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е такава за чуждо противоправно и виновно деяние и не е необходимо възложилият работата да има вина. Тази отговорност е безвиновна и се реализира като произтичаща от правна норма, чийто фактически състав изисква установяване на определени предпоставки – юридически факти, а настъпването им винаги води до ангажиране отговорността на обвързания с нея правен субект.”
*Забележка: Няма данни решението да е обжалвано пред ВКС. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 25.05.2010.
