Изменения в Наредбата за медицинската експертиза са в сила от 27 юли 2018.
Първоначално предлаганите промени в Приложение 1 (отправни точки) и Приложение 2 (Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане в проценти) не са приети.
Текстът на чл. 63 от НМЕ, както и приложения 1 и 2 остават без промяна. Внимание! Приложение 1 и Приложение 2 – са изцяло променени с изменения в НМЕ, обнародвани на 03 август 2018.
Направени са и редица изменения в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, които са свързани основно с функционирането на ТЕЛК.
Промени в Наредбата за медицинската експертиза
Пременен е текстът на чл. 62 от НМЕ.
С новия текст се регламентира възможността експертните оценки да се извършват предимно въз основа на медицинската документация, като по този начин се облекчава достъпът на хората с увреждания до експертизата, спестява се време и финансов ресурс, а като цяло се намаляват сроковете за издаването на експертни решения.
Нова редакция
Чл. 62 (в сила от 27.07.2018) Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Стара редакция
Чл. 62 Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
Текстът на чл. 76 е изцяло отменен
Отменен текст
Чл. 76. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се произнасят по причинната връзка и при освидетелстване на лица по искане на държавни и частни застрахователи и на застрахованите лица във връзка със сключена застраховка при спазване условията на застрахователния договор срещу заплащане.
(2) За злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на работоспособността: нещастни случаи, произтичащи от движещи се транспортни средства, при работа с машини, използване на оръжие и инструменти или вследствие на взрив, срутване, обгаряне, нараняване, механичен удар, удар от мълния, действие на електрически ток, удавяне, задушаване, измръзване, злоумишлени действия от други лица, нападение от животни, ухапвания от отровни насекоми и влечуги, отравяне от вредни продукти и вещества, приети отвън, и при спасяване на човешки живот или имущество.
(3) Не се считат за злополука по отношение на застрахователни компании случаите, настъпили вследствие на:
1. професионални болести;
2. болести от каквото и да е естество, включително епилепсия и други припадъци, душевни болести, парализи, кръвоизливи, причинени от атеросклероза и високо кръвно налягане и др., освен случаите, когато вследствие на злополука по застраховката се породят такива болестни състояния и в резултат от тях настъпи смърт или трайна неработоспособност;
3. лечебни мерки, инжекции, операции, облъчвания и други действия, ако те не се налагат от злополуката, предвидена по застрахователния договор;
4. умишлено извършване или опит за извършване на престъпление от общ характер и самоубийство или опит за самоубийство.
