Протестиращи лекари и медицински специалисти са обект на журналистически материали в последния месец. Какво всъщност е това – стачка, протест, заявена гражданска позиция ….
В светлината на всичко казано – как могат да се определят действията на работещите в здравеопазването? Те са форма на протест, на изразяване на мнение.
Имат ли право работещите в здравеопазването да го правят – категорично ДА, но действията им трябва да са съобразени със закона.
Интересна форма на протест е отказа на лекарите да изпълняват задълженията си по сключените договори с НЗОК. Поведението им в тази връзка е медийно интересно ефектно, но неправомерно. Сключените договори между ЛЗ и НЗОК са граждански договори, сключени са доброволно, могат да бъдат също така доброволно или принудително прекратявани. За неизпълнение на поетите задължения, неизправната страна носи негативни последици. При забавени плащания НЗОК дължи сумите с лихвите. При неизпълнение на определените задължения – ЛЗ подлежат на санкция. При сключване на договора с НЗОК, ЛЗ са заявили определен график и преустановяването на прием на ЗЗОЛ в тези часове подлежи на санкциониране. Колко продължително ЛЗ ще изпълнява дейностите по договора – 1 или 10 часа на ден, 1 или 7 дни това зависи от решението на ЛЗ, промяната в графика (ако е необходима такава) следва да се заяви в РЗОК.
Преустановяването на работа на ЛЗ и спиране на дейностите по сключения с НЗОК договор – отказ да бъдат обслужвани пациенти (извън спешността), отказ да се издават медицински документи и др., дори и поради участие в някакви протестни форми (извън регламентираните от закона) – подлежи на санкциониране.
И в заключение – трудно ще принудиш някого да спазва законите – щом самият ти ги нарушаваш. Съществуват други, също така ефектни форми на протест, целящ привличане на вниманието към нерешените проблеми в здравеопазването, прилагането на които не изисква особени усилия, но изисква познаване на материята.
1 comment