Миналия вторник (19.02) след поредния разговор с болница, започнах упражнението по Осигурително право с думите: „Прогнозирам, че следващите протести – ще са в сферата на здравеопазването.”
И протестите не закъсняха. От няколко дни се чуват искания за оставката на управителя на НЗОК, за премахване лимитирането на дейностите и призиви за протести пред сградите на РЗОК в страната.
Разбирам справедливия гняв на лекарското съсловие и на обществото, защото здравеопазването години наред се управлява хаотично, развива се стихийно, без ясна визия и цел, арена е на лобистки и финансови интереси. Дали обаче протести и подобни искания ще доведат до така желаното спокойствие, стабилност и професионализъм в системата.
Едно от основните искания (което неизменно се повтаря в началото на всяка година) е премахне на т.нар. лимити, както в болничната, така и в извънболничната помощ. Вярно е, никой не иска да бъде ограничаван, особено за дейности, в които предварителното прогнозиране е сравнително невъзможно, както е в здравеопазването.
(Наистина ли в здравеопазването не може да се прогнозира и планира или в нас е невъзможно поради състоянието на медицинската статистика през последните години?)
И ако се отрича системата на административната регулация – то каква РАЗУМНА и ИЗПЪЛНИМА алтернатива се предлага? Парите да следват пациента – казват от болничната помощ. Това наистина е разумно и справедливо. А в извънболничната помощ?
Защо не бих подкрепила едни подобни искания? Защото смятам, че за да се вземат каквито и да е решения – първото и необходимо условие е да има яснота относно действителното състояние на проблема.
И преди да се отправят искания за промяна в подхода към разпределението на средствата – нека първо получим яснота дали изобщо тези средства са налични? Да, министърът на здравеопазването в оставка увери, че НЗОК разполага с достатъчен финансов ресурс. Иска ми се вярвам в тези думи, защото това ще гарантира стабилността на системата, но искам да се уверя в истинността на казаното.
За да се мисли за евентуални промени в системата на НЗОК за разходване на събраните средства, нека първо ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ФИНАНСОВО състояние на НЗОК бъде показано и обяснено, без неразбираемите бюджетни термини. В тази връзка може да бъде направено нещо много бързо и ефикасно – ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЗОК.
Не е толкова трудно, НО СЕ ИСКА УПРАВЛЕНСКА СМЕЛОСТ, всеки месец на страницата на НЗОК да бъде публикувана информация за това, какви суми са постъпили като приходи и съответно какви суми са изплатени като разходи. Балансът между приходната и разходната част, т.е. елементарната математическа разлика между две числа, ще докаже един от двата възможни изхода и ще даде насоката за бъдещите промени:
1. Действително акумулираните от НЗОК средства са недостатъчни за задоволяване на всички потребности на пациенти и претенции на лечебни заведения. Изходът от тази ситуация е точно дефиниране на пакета от дейности, гарантиран от НЗОК, лимитиране на дейности и приключване с популизма за “БЕЗПЛАТНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”.
ИЛИ
2. Действително акумулираните от НЗОК средства са достатъчни, но зле управлявани. . Изходът от тази ситуация е промяна в административната рамка на НЗОК.
И във време на хаос и липса на държавност – дните минават, пациентите не спират да се разболяват, лечебните заведения предоставят медицински услуги …. И така в края на февруари – все още няма яснота и стабилност в системата, което смятам, че е най-големият й проблем, заедно с липсата на прозрачност, които се задълбочават с годините.
2 comments
trichocephalus
„1. Действително акумулираните от НЗОК средства са недостатъчни за задоволяване на всички потребности на пациенти и претенции на лечебни заведения. Изходът от тази ситуация е точно дефиниране на пакета от дейности, гарантиран от НЗОК, лимитиране на дейности и приключване с популизма за “БЕЗПЛАТНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”.“
Ето това е единственото решение, но аз не виждам кой би поел политическата отговорност.
Помниш ли министър Ана-Мария Борисова ? Главата и на миснистър хвръкна заради подобно изказване 😉
Мария Радева
За съжаление точно аз зная какво е да ти хвръкне главата, защото казваш неудобни истини 🙂
А до кога никой няма да поеме отговорност? Докато не приемем тази истина – нито системата ще е реформирана, нито пациентите доволни, нито лекарите ще работят професионално.
И така до кога?