За нарушаване на вътрешния правилник на ЛЗ – не се носи административнонаказателна отговорност

Смисълът и прилагането на  вътрешнослужебните актове се изучва от студентите във втори курс на юридическите факултети. Този аспект на административното право обаче е останал непознат за служителите в ИАМО.

Така една бременност завършила с раждане на мъртъв плод остава без последствия. Изгубени в дебрите на административния процес едни страдащи родители не получават отговор на въпроса – има ли виновни?

Фактите, установени от съда:

На 20.01.2010 в спешното отделение на МБАЛ – В.Т., бременна в ІХ л.м. потърсила спешна медицинска помощ по повод започнал кръвоизлив. Същата била регистрирана в отделението в 01.10 часа, бил изготвен от дежурния лекар „Първичен консултативен лист” и „Направление за хоспитализация”. След консултация по телефона с акушер-гинеколог дежурният лекар насочил пациентката със собствен транспорт към Родилно отделение, находящо се в друга сграда на болницата. Пациентката се е придвижила със собствен транспорт от 01.20 часа до 01.30 часа. Хоспитализирана била в 01.40 часа. В 01.50 часа била подадена заявка за свикване на лекарски екип, който пристигнал в 02.10 часа и в 02.30 пристъпил към оперативно родоразширение чрез Цезарово сечение. Бил роден мъртъв плод. Краткото придвижване със собствен на пациентката превоз не било причина за настъпилия вредоносен резултат. Нарушението било констатирано  при извършена проверка от ИАМО по жалба на майката на пациентката.

 Становището на ИАМО:

ИА „Медицински одит е наложила на болницата имуществена санкция в размер на 8000 лева за нарушение по чл.11, ал.1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на спешно отделение на МБАЛ, вр.чл.21б, ал.5 от Наредба №29/99г. на МЗ за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи /отм./ и на основание чл.116, ал.2 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

 Мотивите на първоинстанционния съд:

Районният съд е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление на ИАМО (НАХД №1358/10 РС – ВТ). Санкцията не е следвало да бъде налагана на лечебното заведение. Чл.20 и чл.21 от отменената Наредба №29/99 на МЗ регламентира дейностите в лечебните заведения, по специално в спешното отделение и неговата организационна и йерархическа структура. По смисъла на посочените текстове и на чл.11, ал.1 от вътрешния Правилник, както и предвид длъжностната характеристика за длъжността дежурен лекар при спешно отделение –административнонаказателно отговорно лице е дежурният лекар.

Съдът развива и още едно съображение, което на фона на обществените отношения в здравеопазването може да звучи стряскащо.

„Дори да бе доказано от обективна и субективна страна нарушението, то извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Придвижването със собствен превоз е било извършено за много кратък период от време, след като дежурният лекар е извършил всичко необходимо за оказване на своевременна болнична помощ на пациентката. Последвалият вредоносен резултат – смърт на новородено не е в причинна връзка с осъществения по този начин превоз.”

 Мотиви на Административния съд (КНАХД № 10054/2011 АС – ВТ):

Въпреки несъгласие с мотивите на районния съд, първоинстанционното решение е потвърдено. Обстоятелството дали административнонаказателно отговорно лице е дежурния лекар не променя факта, че отговорност може да се носи от юридическото лице. В тази насока е и нормата на чл. 116 от ЗЛЗ, която предвижда отговорност в ал. 1 за физическото лице и в ал. 2 за юридическото такова. Не е налице и маловажен случай, тъй като краткия период от време, през който е извършено предвижването не влияе на това обстоятелство, тъй като принципно нарушението е формално и е без значение за колко време е осъществен личния превоз. Вредоносния резултат по същата причини- формалност на нарушението – е също без значение за маловажността, тъй като дори и детето да беше останало живо, пак щеше да е налице административно нарушение.

Административният съд обаче намира, че в случая е неприложима санкционната разпоредба на чл. 116 ал. 2 от ЗЛЗ, а именно: не е налице извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. Посочената като нарушена норма на чл. 11 ал. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на спешно отделение на МБАЛ се съдържа в документ, който не представлява нормативен акт по прилагането на ЗЛЗ. Този правилник е такъв именно за вътрешния ред, видно от чл. 1, изработен на основание Кодекса на труда и разпоредбите на Министерството на Здравеопазването и като такъв не може да ангажира административнонаказателната отговорност на лицата, работещи в спешното отделение. Както е изрично посочено и в чл. 3 от същия той има за цел да осигури оптимална организация за работа, да укрепи трудовата дисциплина и да предостави на работещите в отделението възможности за професионална изява и развитие. Неспазването на Правилника може да доведе единствено и само до дисциплинарните наказания, посочени в Кодекса на труда, но не и да ангажира административнонаказателната отговорност на работещите в отделението. Същият представлява вътрешнослужебен акт и като такъв поражда права и задължения единствено за работещите в спешното отделение, без да поражда никакви права или задължения за граждани, организации или други административни органи.

 Всички дела по жалби срещу санкции на РЗОК можете да намерите в сборника „Санкциониране на лечебните заведения по ЗЗО” https://mariaradeva.com/?page_id=1349