05.04.2011, информация от сайта на БЛС
БЛС подкрепи идеята на главния прокурор за пълен текст
Информацията би била интригуваща, ако не съдържаше някои явни юридически абсурди:
1) Понятието „лекарска небрежност” е популярен журналистически израз. „Лекарската небрежност” не е легален правен термин. Следователно проверяването на кои случаи ще бъде възлагано на ИАМО?
В този ред на мисли (крещящо) юридически неточно е и понятието „съставомерна лекарска небрежност”. Несъставомерни по смисъла на НК деяния не са обект на разследване, тъй като не представляват престъпни деяния. За да бъде образувано наказателно производство, извършеното деяние задължително следва да е съставомерно.
2) „Извършването на предварителна проверка” е процесуално действие съществувало в Наказателно – процесуалният кодекс (НПК) до измененията през 2003. В действащия към момента НПК не съществува подобен механизъм за извършване на действия по установяване на факти.
Съгласно чл. 145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали. Цитираната разпоредба е възможното правно основание за възлагане извършването на проверки от прокуратурата на ИАМО. Подобна проверка е нещо съвсем различно от съществувалият в миналото процесуален способ на „предварителната проверка”.
Евентуалното възлагане на проверки на ИАМО не би било в резултат обединените усилия на прокуратурата и БЛС, а в изпълнение на предвидено в закона правомощие.
Възлагането от прокуратурата на ИАМО извършването на проверки не би предоставило на агенцията специални права. При извършване на проверки, дори и възложени от прокуратурата, ИАМО следва да действа в обема на дадените й правомощия.
И не на последно място – каква би била процесуалната тежест на събраните от ИАМО данни? Пренебрежимо малка. Всички обстоятелства, сочени в подкрепа на обвинението, следва да бъдат доказани по реда на НПК. По делата свързани с причиняване на смърт и уреждане при упражняването на лекарската професия от решаващо значение са изводите на съдебно-медицинската експертиза, назначена по реда на НПК. Подобна експертна дейност е извън правомощията на ИАМО.
3) Въпроси повдига и създаването на „нов механизъм, по който да се определят експертите при разследванията”. Правилата за извършване на експертиза, както и статута на вещите лица е уреден в НПК. Съществуващата Наредба № 1 от 16.01.2008 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица детайлизира правилата за работа на експертите. Съгласно чл. 15, ал.1 от наредбата (действаща от 2008) предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти. И до настоящия момент не е съществувала пречка пред БЛС и научните дружества да правят предложения за включване на определени специалисти в списъците на вещите лица. Едно от условията за вписване на вещо лице е кандидатът да подаде заявление, че желае да упражнява тази дейност и да представи съответните документи. Правилата за назначаване на вещи лица по всички дела, независимо дали са свързани с упражняването на лекарската професия, се определят в нормативните актове, а не в пожелателни споразумения. Колко предложения за вписване на вещи лица е направила съсловната организация за последните три години?
Планираната кръгла маса би предизвикала професионален интерес ако понятието „лекарска грешка” имаше легална дефиниция. „Лекарската грешка” е интригуваща тема на журналистически публикации и интернет форуми, но „лекарската грешка” е израз, лишен от юридически смисъл.
5 comments
Lalovska
Ето още по темата http://www.eama.bg/presentations.html
Мария Радева
Благодаря за информацията!
Познавам идеите на ИАМО за т. нар. „лекарски грешки“ – често обаче те са далеч от правото…за съжаление
Lalovska
Поздравления за точния коментар! Явно идеята е да се даде легално определение за лекарска грешка. В теорията е известно определението на проф. Раданов за „лекарска грешка“ /“Съдебна медицина“ изд.“Сиела“ 2001г. стр. 414/ Както казва професорът , това е медицински термин и при него липсва умисъл, немарливост, небрежност или професионално невежество. Моето мнение е , че не би следвало да се допълват текстовете от Наказателния кодекс. Днес слушах коментар по БНТ за проведената среща и приемам тезата на представителя на пациентските организации , който постави въпроса за гражданската отговорност на лекарите и медицинските специалисти.
Мария Радева
Благодаря за оценката!
В обученията, които правя винаги казвам, че в правото не съществува понятието „лекарски агрешка“. Правото много добре е уредило въпросите с деликта в гражданското право и престъпното увреждане в наказателното. Да ме извинява БЛС, но то така не се „бутат“ текстове на НК. Нищо няма да излезе от целия този шум – просто малко активност.
Никой и сега не е спрял пациентите да търсят гражданска отговрност както от лекаря, така и от лечебното заведение. Но както винаги съм казвала – най-важна е медицинската експертиза -тези дела се решават от експертите. Само че докато не се влезе в процес никой не знае какво ще решат експертите – и така в средата на делото пациентът може да разбере, че губи делото ….. и си остава само с плащането на разноските. Но това са правилата в юридическата наука. А лекарите си мислят, че ще трябва да се напишат нови правила специално за делата срещу лекари. БЛС само ви заблуждава …. ще поживеем – ще видим.
Lalovska
Напълно сте права. Това е заблуждаване , но не само на лекарите ,а и на цялото общество.