Девет години бяха необходими на Министерство на здравеопазването, за да изготви и приеме една наредба.
Наредбата за дейностите по здравно консултиране, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години, за които не е необходимо съгласието на родителя или попечителя е предвидена още през 2009, но става факт на 06 юли 2018.
Пълен текст на наредбата
Предисторията на наредбата
Законът за здравето, в сила от 01 януари 2005, по нов начин урежда изразяването на информирано съгласие от пациента.
I. Когато пациентът е пълнолетен и дееспособен, той сам изразява информирано съгласие.
II. Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в изрично предвидени случаи.
III. Когато пациентът е непълнолетен (14 – 18 години) или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
В сила от 02.06.2009, Законът за здравето е допълнен, като се създава правна възможност да не се изисква съгласието на родителя или попечителя, при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години.
В поредица от научни публикации коментирах този текст от Закона за здравето, като изрично подчертавах, че това е един неприложим текст. Причината за неприложимостта на законовата уредба беше с изискването конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Липсата на въпросната уредба продължи 9 години.
Нова наредба
На 6 юли 2018 е обнародвана Наредба № 8 от 27.06.2018 за дейностите по здравно консултиране, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години, за които не е необходимо съгласието на родителя или попечителя
Наредбата урежда конкретните видове дейности по здравно консултиране, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години, за извършването на които не е необходимо съгласието на родителя или попечителя. За други медицински дейности, освен изрично посочените в наредбата, същата не се прилага. За тези дейности е необходимо, освен съгласието на непълнолетния пациент и това на негов родител или попечител.
В случай на установяване на отклонения от здравословното състояние/заболяване в хода на провежданите здравни консултации, прегледи и/или изследвания лекарят, установил отклонението, задължително и своевременно уведомява родителя или попечителя на лицето.
1 comment
д-р Костадин Сотиров
Относно информираното съгласие в амбулаторната дейност има несъответствие между написаното в наредбите и случващото се в реалния живот, което поражда несигурност в оказването на медицинска помощ на децата. В нормативните документи децата са представени, като малоумни и неспособни да разсъждават същества. В реалния живот, не е така. Дори тригодишното дете, всъщност е три годишен мислещ/разумен/ човек, на когото трябва да се обяснава какво се прави и защо се прави и то разбира. В повечето случаи решенията, които взимат децата са по-мъдри от решенията, които взимат техните родители. Но, законодателят е решил, че детето е немислещо същество и това поражда редица проблеми при работа с деца.
Трябва ли да има съгласие на родителя, за да може общопрактикуващият лекар да прегледа детето и да му изпише рецепта?
На кого да бъде дадена рецептата : на родителя или на детето?
Документът за информираното съгласие, в амбулаторната дейност е амбулаторния лист. Кой трябва да го подпише : детето или родителят?
Когато детето идва на преглед придружено от родителя си, нещата са ясни : обясняваме на родителя и родителят подписва документите.
Но когато детето идва само на преглед, направо от училище, или от улицата, или от къщи /случва се на всеки лекар всеки ден/, тогава какво да прави лекаря?
Да изчака родителите да дойдат в кабинета, а в това време детето да чака в чакалнята?
Когато родителите работят далече, ще им отнеме няколко часа да дойдат. В това време детето трябва да чака и да страда. Не е спешно състояние, за да се помогне на детето „по-спешност“, но го боли и то страда. Ако родителите не могат да дойдат в рамките на работното време на лекаря, тогава детето трябва да бъде прегледано от лекар в дежурния кабинет, който често е на друго място. Това означава, че лекарят трябва да каже на детето : „Знам, че те боли и страдаш, но родителите ти не дойдоха навреме и затова не мога да те прегледам сега. Затова сега излез от чакалнята и изчакай някъде роделите си и когато те дойдат, им кажи да те заведат в дежурния кабинет, който е в другия край на града или в другото населено място.“ Това е може би юридически правилното поведение, но за мен то е нечовешко и неприемливо. Тогава ОПЛ, за да помогне на детето е принуден да наруши ЗЗ и да прегледа детето без да присъстват родителите, да даде в ръцете на детето рецептата и детето да подпише амбулаторния лист. Така лекарят е свършил медицинската част от работата си професионално и хуманно към болното дете, но е юридически уязвим, защото е прегледал детето без съгласието и присъствието на родител и детето е подписало медицинската документация.
Трудна дилема за лекаря. Какво да избере : хуманността или законността?
Проблема е още по-голям защото е масов. В България децата са „свободно отглеждани“ /free child/. Те ходят самостоятелно на училище, стоят сами в къщи и играят сами на улицата. Децата придружавани навсякъде от родителите си /мамините детенца/ са изключения. Поради тази причина, всеки ден в амбулаторията на всеки лекар има сами деца идващи за преглед. Това поражда поне два юридически проблема : Детето се преглежда и се назначава лечение без присъствието на родител и амбулаторния лист се подписва от детето, а не от родителя. Опитите амбулаторния лист да остане неподписан и в следващ ден родителите да дойдат да го подпишат се оказва неработещ, защото родителите в повечето случаи не идват да го подпишат, а наличието на неподписан амбулаторен лист също е нарушение.
Това с неподписаните амбулаторни листове е валидно и за домашните посещения, защото масовата практика е пациентите в последствие да не идват да си подпишат амбулаторния лист за домашното посещение, а лекаря няма как да носи принтер при домашните посещения. Тук също лекаря е поставен да избира между две нарушения : да не пише амбулаторен лист или да го напише и този лист да остане неподписан от пациента, за което със сигурност ще бъде санкциониран. Ситуацията е същата, като във вица за зайчето и вълчо : „Зайо защо си със шапка“ и бой. Следващия път „Зайо защо си без шапка“ и пак бой.
Има често и случаи, в които не родителите, а баби, лели, братчета и комшии водят дете на преглед, а те нито са му родители, нито са му настойници и тяхното присъствие няма никакво юридическо значение.
За съжаление не забелязвам тенденция, текстовете в нормативните документи да бъдат съобразявани с реалния живот и това ги прави неработещи. Никой не ги спазва, защото няма как да бъдат спазени. Това поражда нормативен хаос и несигурност.