Това е една публикация, която обмислям от дълго време. Но дълго беше отлагана – поради лични причини.
Медийни публикации от миналата седмица ме провокираха за този коментар.

Защо се поставя пълна упойка на деца при дентална помощ?

Държа да подчертая, че не коментирам съдебното производство, станало повод за този внезапен журналистически интерес по темата. Това е един от основните принципи в работата ми, че не коментирам съдебни актове, които не са влезли в сила! Но извън конкретния повод – има още много въпроси, които заслужават внимание.

Съществуват ли дентални клиники? Не?!

В интервюто многократно се визира „дентална клиника“. Това е едно много разпространено наименование, което се използва за обозначаване на лечебните заведения в денталната медицина. И в същото време сериозно заблуждаващо пациентите (както се вижда и от интервюто).
Това е тема, по която говоря от години. Като ответна реакция получавам – учудване, а понякога и гневни коментари. Това обаче не ме отказа, защото говоря единствено с думите на закона.
Съгласно Закона за лечебните заведения, лечебните заведения за извънболнчина помощ, в които се практикува дентална медицина са амбулатории за първична и специализирана дентална помощ, дентални центрове и медико-дентални центрове. Други лечебни заведения за дентална медицина, съгласно българското законодателство не могат да съществуват.

Клиниката съществува като понятие в Закона за лечебните заведения, но означава нещо съвсем различно. Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице – лекар, съответно лекар по дентална медицина, в която се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация.
Следователно клиниката е част от лечебно заведение за болнична помощ.
Болница, в която се практикува дейност по определена дентална специалност, която да е получила разрешение за дейност в РБ – поне на мен не ми е известна. Изключвам дейностите от областта на Лицево – челюстната хирургия, които се извършват в болнични условия, което е нещо различно.
Понятие „дентална клиника“ в Закона за лечебните заведения не съществува, следователно не може да бъде използвано за обозначаването на лечебно заведение.
Всички лечебни заведения, наричащи себе си „дентални клиники“ са регистрирани като лечебни заведения за извънболнична дентална помощ. Нещо повече, в голямата си част – това са лечебни заведения за първична извънболнична дентална помощ.

Защо се наложи понятието „дентална клиника“?

Отговорът е повече от очевиден – поради бездействието на компетентните държавни органи. Ако държавните органи – РЗИ, ИАМО, МЗ, вкл. и БЗС – изпълняваха вменените им правомощия отдавна да е преустановено нарушаването на Закона за лечебните заведения.
Изразът „дентална клиника“ – звучи добре и изгражда имидж, но е заблуждаващо.
Съгласно Закона за лечебните заведения търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на съответния вид лечебно заведение (такива, каквито са посочени в закона!). Както при търговската, така и при последващата административна регистрация на лечебното заведение (в РЗИ), това изискване на закона се спазва (или е спазено почти във всички случаи). Но след като лечебното заведение започне да развива дейност, то обозначава себе си с наименование, което не съответства както на закона, така и на извършената регистрация. И тази практика се налага в последните години пред безкритичния поглед и бездействието на контролните органи.
Защо е важно лечебните заведения да използват точните си наименования?
Формалният отговор е – защото така се спазва закона. Извън формалния отговор, съществува нещо много по-съществено. Неточното използване на наименованията на лечебните заведения въвежда в заблуждение пациентите. Това изключително добре се вижда от интервюто. Многократно в разговора се споменава за „клиники“, „болници“, „клинична пътека“. Интервюираната майка на пациента е в пълна заблуда. На детето не е оказана дентална помощ в „болница“, нито по „клинична пътека“. В подобна заблуда са и много други пациенти, на които е оказана дентална помощ, вкл. и под анестезия в амбулатории за първична извънболнична дентална помощ.
Умишлено не посочвам конкретни примери на „известни дентални клиники“, които всъщност са лечебни заведения за първична извънболнична дентална помощ. На всеки, който се интересува и изпрати конкретно запитване – ще отговаря и ще предоставя нужната информация.

Интервюто поставя и още два много важни въпроса:

Защо детето на интервюираната майка е лекувано безплатно?
„Уведомили Репуц, че касата поема всичко“ (цитат). Това би било възможно, при наличието на определени заболявания на детето, за които майката казва, че не съществуват. Тогава как „касата е убедена“, че пациентът е с психично заболяване? Възможно ли е да има използвани медицински документи с невярно съдържание и има ли майката някакво участие в това?

Има ли правила за използване на анестезия в деталната медицина?

Отговорите на тези въпроси – може да прочетете в продължението на коментара