Плащанията по клинични пътеки – включват ли се в брутното трудово възнаграждение на лекарите?
“Включва ли се в брутното трудово възнаграждение, което е основа за изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 и 2, вр. с чл.177, ал.1 от КТ, сумата, която лекарят получава над основната работна заплата от разпределени му плащания по клинични пътеки, дължими за предходни месеци, но начислени и платени му в последния отработен месец?” е въпрос, по който има противоречиви отговори в съдебната практика и окончателното решение, по който ще вземе ВКС.
Д-р П. е предявил срещу МБАЛ С. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Предмет на правния спор е неизплатената част от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, представляваща възнаграждение от клинични пътеки за м. юни 2008 г., но начислено през м. август същата година.
За да отхвърли иска на д-р П. (т.е. МБАЛ С. не дължи по-голямо обезщетение), с решение от 22.01.2010, Окръжният съд е приел, че: „Нормата на чл. 177 от КТ е императивна и касае начисленото възнаграждение за последния месец, а не начисленото в /през/ последния месец възнаграждение, т. е. всички начислени суми, които не се отнасят до месеца, в който са начислени, не следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск. Следователно включеното в заплатата на д-р П. за м. август 2008 г. вземане от клинични пътеки за м. юни 2008 представлява начислено в последния месец възнаграждение, а не за последния месец, поради което същото не е част от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се изчислява обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.“
С определение от април, 2010 ВКС е приел, че поставеният в делото въпрос е от съществено значение и е допуснал касационно обжалване с мотива, че: „въпросът за начина на формиране на брутното трудово възнаграждение, което е основа за изчисленията по чл.177 от КТ, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Дали в него се включва възнаграждението, начислено през предходния пълен отработен месец, или се включва възнаграждението, дължимо за предходния пълен отработен месец, е въпрос, по който няма съдебна практика и който не е разрешен изрично в закона. Поради това е обосновано искането по този въпрос да бъде постановено решение от ВКС с оглед формирането на съдебна практика.”
ВКС се е произнесъл с Р №493/10 г. по гр.д. №538/10.
По идентичен случай, друг състав на същия окръжния съд приема, че “приходите на лечебното заведение от заработени кинични пътеки, реализирани по договори с НЗОК имат ежемесечен /постоянен /характер и в този смисъл те са елемент от брутното трудово възнаграждение и се дължат от работодателя.” В този случай МБАЛ С. е осъдена да заплати съответните суми на лекаря.
И понеже са налице два идентични случая и две противоположни съдебни решения, последното цитирано решение на ОС е в противоречие с предходно решение на ВКС (Р №493/10) – и този случай ще се разглежда от ВКС, за което е образувано гр.д. №1250/10.
