Подписани записи на заповед в полза на МЗ са тема на публикации в печатни и електронни медии. В парламентарния контрол от 25.03.2011 министъра на здравеопазването отговори на въпрос от н.п. Мая Манолова относно записи на заповед в полза на Министерството на здравеопазването. „Тя припомни, че на 14-ти март директорите на 36 общински болници бяха извикани в Министерство на здравеопазването да подпишат записи на заповеди, с които се задължават да платят безусловно суми, вписани от представител на самото ведомство. Автор на документа е директорът на дирекция Бюджет и финанси в МЗ, уточни тя и запита какви мерки ще вземе министърът за преустановяване на тези практики. Министърът информира, че е назначил проверка по случая и обеща повече информация в края на следващата седмица, след приключването на проверката. „Не трябва да се драматизира и в никой случай да не се мисли, че министерството е искало да вземе пари от работещи болници”, заяви той.” – цитат от www.zdrave.net.
По същата тема е и съобщение от 25.03.2011 на сайта на МЗ, в което е публикуван официалния отговор на министъра: „Във връзка с поставения от Вас въпрос, Ви уведомявам, че с моя Заповед РД-23-07/21.03.11 г. в МЗ е назначена проверка по случая. След приключването й ще мога да Ви дам по-подробна информация.”
Припомням тези факти, за да задам някои въпроси при следните уточнения:
1) Записът на заповед е търговски инструмент, в който се съдържа безусловно обещание едно лице да плати определена сума пари на друго лице. По презумпция записът на заповед е средство за доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между определените субекти. В тази връзка за какво общинските болници са задължени на МЗ?
2) Записът на заповед може да задължи физическо или юридическо лице. В зависимост от конкретния договор за управление управителите на общинските болници, които са еднолични общински дружества, разполагат с различни възможности да задължават юридическото лице (болницата). В случай, че лице подпише подобен търговски инструмент без необходимите правомощия, то се приема, че лицето се е задължило лично. Някой – МЗ или управителите – съобразиха ли договорите си за управление, когато им е предлагано да подписват записите на заповед?
3) По дефиниция записът на заповед е абстрактна правна сделка, т.е. наличието / липсата на основание е правно ирелевантно. Но когато задължените лица са 36 общински болници, а бъдещ получател на сумите – МЗ – интерес представлява въпросът „Каква е конкретната цел на подписаните документи?” От различни публикации става ясно, че въпросните записи на заповед всъщност са използвани като някаква обезпечителна мярка. Не отричам правото, както на МЗ, така и на болниците да защитават правата си. Задължително условие за добро управление е точното прилагане на закона. Подобни квази-решения показват липса на професионализъм, юридическо безсилие, усещане за неограничена административна власт.
И не на последно място недоумение буди отговорът на министъра – тепърва ще бъде извършвана проверка по случая.
И още за писма на МЗ, будещи недоумение … следа
4 comments
Станислав Карагяуров
Браво Мария за интересната статия. Тук възниква въпроса защо орган на изпълнителната власт осъществявайки своите правомощия прибягва до подобно решаване на проблеми?
Мария Радева
Не искам да съм крайна в отговора на този въпрос, затова предпочитам да замълча. Но моето обяснение е или крещяща некомпетентност или административен произвол.
Dart
Колежке,поздравления за прекрасният и полезен сайт.Абсолютно сте права, че „…записът на заповед е абстрактна правна сделка, т.е. наличието / липсата на основание е правно ирелевантно“, но следва да се има предвид,че …“Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение. Когато записът на заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка, то последната трябва да е действителна.- В тази насока е Решение № 221 от 26.05.2008 г. на ВКС по т. д. № 893/2007 г., II о., ТК.
Още веднъж поздравления и лек ден!
Мария Радева
Колега! Благодарение на ежедневните професионални дискусии с вас – това решение на ВКС ми е познато. Но реших да спестя тези подробности в днешната публикация от уважение към аудиторията. Навлизаме в изключително юридически коментари, които са неразбираеми за читателите – неюристи.