Условията на работната среда имат пряко влияние върху здравето на работниците и служителите. Въвеждането на изисквания за здравословни и безопасни условия на труд е с оглед превенция на професионалните заболявания и трудовите злополуки, както и за запазване физическото и психическото състояние на работещите лица. Още преди влизане в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Кодексът на труда регламентира определени задължения за работодателя, свързани с опазване здравето на работещите. От една страна тези задължения имат самостоятелно значение, но от друга – те са част от общата политика по ЗБУТ, изпълнявана от работодателя.
Статията разглежда:
-
* задължението на работодателя за работодателя за осигуряване на медицинско обслужване – чл.282 от КТ
* задължението за провеждане на предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите – чл. 287 от КТ
Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване
Съгласно чл. 282 от КТ работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Разпоредбата е въведена с първоначалната редакция на Кодекса на труда (1986) и е претърпяла единствено формална езикова редакция. За почти 30-те години, в които действа КТ, въпреки значителните обществено-политически и икономически промени в страната, разпоредбата на чл. 282 остава непроменена.
Съгласно цитирания текст на работодателя са вменени (макар и корелативни) две отделни задължения. На първо място работодателят е задължен да осигури санитарно-битово обслужване.
Санитарно-битово обслужване е уредено като един от факторите на безопасността, хигиената на труда и пожарната безопасност (БХТПБ), регламентиран в Инструкция 1 за обема и съдържанието на частта БХТПБ към проектите (ДВ 84/1981). Инструкцията е издадена на основание чл. 4, ал. IV от Кодекса на труда от 1951 (отм.) и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве (отм.). С оглед отмяната на КТ от 1951 и ЗНЗ и съгласно от Закона за нормативните актове (ЗНА), цитираната инструкция е загубила правната си сила.
В исторически аспект „санитарно-битовото обслужване“ на работниците и служителите се свързва с мероприятия по осигуряване на: обзавеждане и поддържане на тоалетни, умивални, бани, перални, съблекални, гардеробни, стаи за лична хигиена на жената, помещения за отдих и възстановяване на силите (рекреационни помещения), хладилна техника за противоотрови и безплатна храна; съоръжения за филтриране и газиране на вода и за приготвяне на тонизиращи напитки; укрития за работещите на открито и др.
Актуалната уредба на санитарно-битовото обслужване се съдържа в едноименната глава 10 на Наредба № 7/1999 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7/1999). Санитарно – битовото обслужване се свързва с осигуряване на определени условия на работното място, които имат влияние върху здравето на работниците и служителите. Работната среда следва да се подържа чиста. Въвеждат се и изисквания за осигуряване на условия за личната хигиена на работещите. На работещите следва да бъде осигурено достатъчно количество питейна вода. При определени условия за работещите се осигуряват помещения за почивка, като за бременните и кърмачките се осигуряват подходящи условия да почиват в легнало положение.
В основното си значение терминът „санитарен” се свързва с здравеопазването, с обществената чистота, със здравно-хигиенните изисквания. В определени (по-изолирани) случаи понятието санитарен се използва за означаване на вещи, които се използват за медицински цели или за медицинско обслужване. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 242 – 244 от Наредба № 7/1999, включени в Главата Санитарно и битово обслужване. Работодателят е задължен за осигуряване на условия за оказване на първа помощ на работниците и служителите. Съгласно чл. 242 от цитираната наредба в зависимост от големината на предприятието, вида на работата и честотата на трудовите злополуки се осигуряват една или повече стаи за първа помощ. Тези стаи следва да бъдат снабдени с подходящо обзавеждане и оборудване, необходими за оказване на първа помощ, както да са лесно достъпни при използване на носилки (чл.243, ал.1), също така следва и да са означени с установените за целта знаци (чл. 243, ал.2).
Цитираната наредба не дефинира понятието „първа помощ”, както и правилата, по които тя се оказва. Със Заповед № РД 09-410 от 13.10.1994 са утвърдени издадените от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа. Правилата са обнародвани в ДВ 89/1994 и влизат в сила от 01.01.1995. По смисъла на цитираните правила първата долекарска помощ е съвкупност от прости, но достатъчно целесъобразни и ефективни мерки за спасяване живота на пострадалите и предотвратяване развитието на евентуалните възможни рискове за здравето им. Първата долекарска помощ се оказва от работниците и служителите, които трябва да придобият определени знания за това. Целта на издадените правила е създаване на правна рамка за обучение на работниците и служителите за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето в резултат на трудова дейност. Обучението на работниците и служителите по правилата за оказване на първа долекарска помощ се прави в рамките на прилаганите форми за инструктаж и обучение на работещите по безопасните методи на труд, съобразно конкретните рискове за здравето.
Освен наличието на стаи за първа помощ, съгласно чл. 244 от наредбата на местата, където работните условия изискват, се осигуряват лесно достъпни средства за оказване на първа помощ, които се означават с установените знаци.
Наредба № 7/1999 не указва какви следва да са достъпните средства за оказване на първа помощ. Формално цитираните правила за издадени преди влизането в сила на Наредба № 7/1999 и не могат да бъдат дефинирани като акт по прилагането на чл. 242 – 244 от наредбата. Но в отговор на МТСП относно изпълнението на задълженията на работодателя по чл. 242 и 243от наредбата (без да е изрично посочено следва да се разбира и чл. 244 – заб. моя), се препраща към уредбата, създадена от правилата за оказване на първа долекарска помощ, влезли в сила през 1995. МТСП свързва изпълнението на визираните задължения, както и ефективното оказване на първа долекарска помощ, с осигуряването на аптечки или аптечни чанти, които следва да са на разположение в случай на нужда. Аптечките или аптечните чанти на работните места следва да са „комплектовани с медикаменти в зависимост от рисковите фактори на съответната трудова дейност, съгласно чл. 4 от Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа (утвърдени със Заповед № РД 09-410/1994). Окомплектоването на аптечките или аптечни чанти се извършва с лекарствени и превързочни средства, и други материали, в съответствие с глава ХІІІ от Правилата за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа..” В частта относно съдържането на аптечките/ аптечните чанти на работните места, цитираната уредна е изключително неактуална, вкл. и с посочването на лекарствени продукти, които не са налични в аптечната мрежа. В тази връзка е последвалият отговор на МТСП. „Службата по трудова медицина, в състава на която има задължително лекар, може да консултира работодателя за подходящи заместители на препоръчаните лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, които са спрени от употреба. Необходимостта от актуализация на Правилата за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа следва да се прецени и е от компетенциите на Министерство на здравеопазването”.
Освен текстовете на чл. 242 – 244 в Наредба № 7/1999, липсват други разпоредби относими към медицинското обслужване на работниците и служителите.
Осигуряването на медицинско обслужване е второто задължение на работодателя по смисъла на чл. 282 от КТ. Някои автори приемат, че медицинското обслужване се изразява в оказване на медицинска помощ на работниците и служителите при трудови злополуки и заболявания, както и в профилактика на заболяванията. Но други подзаконови изисквания във връзка с изпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на медицинско обслужване по смисъла на чл. 282 от КТ, освен разгледаните по-горе изисквания по Наредба № 7/1999, свързани с оказването на първа помощ не са въведени.
В този смисъл е и съдебната практика. Административно-наказателната отговорност на работодателите за неизпълнение на задължението по чл.282 от КТ се свързва с изпълнение на въведените от Наредба № 7/1999 правила за санитарно и битово обслужване, вкл. и създаване на условия за оказване на първа помощ.
Когато се изследва задължението на работодателя за осигуряване на медицинско обслужване следва да се отчетат правилата за оказване на медицинска помощ в РБ. Медицинската помощ се оказва при определени от Закона за здравето и Закона за лечебните заведения ред и условия. Медицинската помощ се оказва от лица, със съответната професионална компетентност (лекари, асоциирани медицински специалисти). Медицинската помощ се оказва на територията на лечебни или здравни заведения. Медицинска помощ в условията на спешност или неотложност може да се оказва там където е пострадалото лице, т.е.извън лечебно заведение.
В тази връзка, задълженията на работодателя за осигуряване на медицинско обслужване на работниците и служителите следва да се разглежда в два аспекта.
На първо място това е задължението за създаване на условия за оказване на първа помощ. Уредбата на това задължение беше разгледана по-горе.
Оказването на първа помощ е елемент и от правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ за предотвратяване на вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят създава определена организация вкл. и за оказване на първа помощ. Мерките и правилата за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ в случай на аварии в предприятията и обучението на работещите, вкл. и за оказване на първа помощ, следва да бъдат определени с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването. Единен подзаконов нормативен акт, в изпълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗЗБУТ, не е издаден. Съществуват поредица от подзаконови нормативни актове, въвеждащи специфични правила за здравословни и безопасни условия на труд за отделни икономически дейности. В тези наредби се включват и правилата за оказване на първа медицинска помощ.
Оказването на първа помощ, освен като елемент на здравословни и безопасни условия на труд, произтича и от общото задължение за оказване помощ на пострадали лица. Трудовото законодателство детайлизира това общо задължение с оглед конкретните специфики на трудовата дейност и задължава работодателите да осигурят необходимото оборудване за оказване на първа помощ.
Оказването на първа помощ, така както беше разгледано по-горе, е относимо към задължението на работодателя за осигуряване на медицинско обслужване по смисъла на чл. 282 от КТ.
На второ място, работодателят може да го възложи изпълнението на задължението си по чл. 282 от КТ за осигуряване на медицинско обслужване на лечебно заведение. В този случай лечебното заведение ще оказва медицинска помощ на работниците и служителите съгласно договореното с работодателя и съобразно предмета си на дейност по смисъла на Закона за лечебните заведения. Липсва изрична правна уредба относно тази форма на изпълнение на задължението за осигуряване на медицинско обслужване по смисъла на чл. 282 от КТ. Възлагането на медицинското обслужване на работниците и служителите на лечебно заведение няма императивен характер и остава в преценка на работодателя. Работодателят (формално) ще е изпълнил задълженията си по чл. 282 от КТ за осигуряване на медицинско обслужване със спазване на правилата за организиране и оказване на първа помощ.
С оглед изложеното, на критика следва да бъдат подложени някои твърдения на автори, разглеждащи данъчния аспект на задължението по чл. 282 от КТ. В отговор на въпроса следва ли да се облагат като социални придобивки разходите за медицинско обслужване, които работодателят извършва в полза на своите работници и служители, е посочено, че: „работодателят е задължен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите си на основание чл. 282 от КТ. За тази цел той влиза в съдружие със служби по трудова медицина или сключа договор със здравно заведение, което да изпълнява тази функции.” Абстрахирайки се от данъчните последици, така направеният извод подлежи на критика.
Службите по трудова медицина не извършват медицинско обслужване. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗБУТ службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, укрепване на здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа и приспособяване на работата към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо здраве. В основните дейности (чл.25а) на службата по трудова медицина се включва наблюдението на здравното състояние на работещите. Но службата по трудова медицина (както създадената от работодателя, така и създадена от други физически или юридически лица), няма качеството на лечебно или здравно заведение и не може да оказва медицинска помощ.
Извършване на предварителни и периодични медицински прегледи
Задължението на работодателя за осигуряване на медицинско обслужване по реда на чл. 282 не следва да се приравнява със задължението за извършване на медицински прегледи на работниците и служителите. Съгласно чл. 287, ал.1 от КТ всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Подзаконовият нормативен акт за прилагане разпоредбата на чл. 287 от КТ е Наредба 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ 16/1987).
По смисъла на цитираната наредба задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата, с оглед здравословното им състояние, да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатстват.
Освен в чл. 287, Кодексът на труда изрично урежда и специфични хипотези, при които извършването на предварителен медицински преглед е задължително. Това са хипотези, които не намират приложение в сферата на образованието (приемане на работа на лица под 18 години, полагане на нощен труд).
Наредба 3 определя общите случаи (извън посочените специфични хипотези), за провеждане на задължителни предварителни медицински прегледи. На задължителни предварителни медицински прегледи подлежат лицата, които постъпват на работа за първи път, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания, лицата които са прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.
Цитираната уредба (законова и подзаконова) по ясен и категоричен начин дефинира подлежащите на задължителни предварителни медицински прегледи лица.
Съгласно чл. 287, ал.2 от КТ предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата, които кандидатстват за работа. Предварителните медицински прегледи са за сметка на работодателя в случая на чл. 140а, ал.2 от КТ (полагане на нощен труд).
Нормативната уредба относно провеждането на предварителните медицински прегледи, която се съдържа в чл. 3 до 7 на Наредба 3 е изключително остаряла, което препятства нейното прилагане.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба 3 визира, че предварителните медицински прегледи на лицата, постъпващи на работа, се извършват от лекаря по месторабота (цеховия лекар) и специалистите от лечебно-профилактичните заведения, обслужващи предприятията по месторабота. Фигурата на лекаря по месторабота/ цеховия лекар отдавна е отпаднала от обществените отношения, както в здравната, така и в икономическата сфера. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебно-профилактичните заведения не съществуват като правни субекти. Другата възможност, уредена в Наредба 3 е предварителните медицински прегледи да се извършват от участъковите терапевти или от медицинските специалисти, работещи в частни и кооперативни здравни заведения. След извършване на реформата в здравната система, след 2000 година – не съществува понятието участъков терапевт.
Извършването на предварителни медицински прегледи на лицата, постъпващи на работа са визирани и в Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (ДВ 44/1993). Един от необходимите документи за сключване на трудов договор е документ за медицински преглед. Същият се изисква при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Какъв е видът на изискуемия документ, какво е неговото съдържание, както и кой е неговият издател – наредбата не посочва.
Съгласно Наредба 40/2004 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в основния пакет първична извънболнична медицинска помощ се включва единствено изготвянето на медицинско удостоверение за постъпване на работа на лица от 16- до 18-годишна възраст. Извършването на предварителни медицински прегледи във връзка с постъпването на лицето на работа, както и издаването на съответните документи е извън обхвата на основния пакет, така както е уреден в цитираната Наредба 40/2004.
Подзаконова нормативна уредба на предварителните медицински прегледи, освен цитираните текстове от Наредба 3, липсва. Това поставя както работодателите, така и лицата, постъпващи на работа пред известни затруднения относно спазването на правилата за извършване на предварителни медицински прегледи.
Всичко казано по-горе, относно остарялата нормативна уредба, е относимо и към извършването на периодичните медицински прегледи. Тяхната подзаконова нормативна уредба се съдържа в чл. 8 – 29 на Наредба 3. Съгласно разпоредбата на чл. 8 задължителните периодични медицински прегледи на работниците се извършват с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести. На задължителни периодични медицински прегледи подлежат всички работници през цялото времетраене на трудовата им дейност, при определена честота. За лицата до 18-годишна възраст прегледите се провеждат ежегодно, за лицата от 18- до 40-годишна възраст – един път на пет години и за лицата над 40-годишна възраст – един път на 3 години (чл. 9). Работещите в контакт с производствени вредности подлежат на задължителни периодични медицински прегледи при специални правила (чл.10).
В тази част уредбата е приложима без затруднения. Разпоредбите, визиращи организацията на задължителните периодични медицински прегледи (подобно на предварителните) са изгубили своята актуалност. Медицинско обслужване по месторабота (чл. 11), дори и да съществува в изолирани случаи, се извършва от лечебни заведения, които са самостоятелни правни субекти, различни от работодателя.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба 3 в известна степен отговаря на съвременното функциониране на здравната система. Текстът урежда, че когато предприятието няма медицинско обслужване по месторабота, прегледите се извършват по договор с държавно, общинско, частно или кооперативно здравно заведение. Като се коригира непрецизният термин „здравно заведение” с лечебно такова, разпоредбата ясно урежда, кои правни субекти извършват задължителните периодични медицински прегледи.
Уредбата на чл. 11 относно организацията на задължителните периодични медицински прегледи следва да бъде актуализирана, с оглед казаното по-горе. Но ако се абстрахираме от некоректните текстове, сочещи участниците в извършването на прегледите, в останалата част разпоредбата следва да се прилага стриктно от работодателите. В тяхно задължение е ежегодно, до 30 ноември, да уточняват контингентите, подлежащи на преглед през следващата година.
Разглежданата подзаконова нормативна уредба следва да бъде актуализирана и с оглед въвеждането на службите по трудова медицина в правната система. С категоричност следва да се заяви, че службите по трудова медицина не са лечебни заведения и не разполагат с правни възможности да извършват медицински дейности, вкл. и медицински прегледи (предварителни или периодични). Службите по трудова медицина подпомагат работодателя при организацията и провеждането на периодичните медицински прегледи. Тези дейности са с оглед изпълнението на едни от основните дейности на службите по трудова медицина, а именно оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите и наблюдение на здравното състояние на работещите (чл.25а, ал.1 от ЗЗБУТ). Съгласно Наредба 3/2008 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина извършваното наблюдение и анализ на здравното състояние обхваща консултиране и подпомагане на работодателя при организирането на предварителни медицински прегледи и изследвания за преценка на пригодността на работещите при постъпване на работа, както и на периодични медицински прегледи и изследвания за ранното откриване на изменения в организма в резултат от въздействия на работната среда и трудовия процес. Службите по трудова медицина въз основа на оценката на риска и конкретните условия на труд предлагат списък на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания, както и вида на медицинските специалисти, извършващи прегледите и необходимите изследвания и честотата на провеждането им.
Въпреки изключително остарялата подзаконова нормативна уредба, същата е действаща и поставя определени задължения пред работодателя. Същите следва да бъдат изпълнявани, в контекста на съществуващите обществени отношения. Неизпълнение на задълженията на работодателя за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване, както и за извършване на периодични медицински прегледи е предпоставка на налагане на административна санкция.
В обобщение:
Чл. 282 от КТ
Работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания.
Задълженията на работодателя, съгласно чл. 282 се изпълняват като:
1. Работодателят подържа работната среда чиста и следва да осигури условия за личната хигиена на служителите си
2. Работодателят следва да осигури лесно достъпни средства за оказване на първа помощ, които се означават с установените знаци
3. Работодателят (формално) ще е изпълнил задълженията си по чл. 282 от КТ за осигуряване на медицинско обслужване, със спазване на правилата за организиране и оказване на първа помощ
Чл. 287 от КТ
ал. 1 Всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определят от министъра на здравеопазването.
ал. 2 Предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата, които кандидатстват за работа, а периодичните медицински прегледи са за сметка на работодателя.
Задълженията на работодателя, съгласно чл. 287 се изпълняват като:
1. На задължителни предварителни медицински прегледи подлежат лицата, които постъпват на работа за първи път, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания, лицата които са прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца
2. Извършените предварителни медицински прегледи се отразяват в съответния медицински документ – познатото „медицинско свидетелство за постъпване на работа”
3. Периодичните прегледи за лицата от 18- до 40-годишна възраст се извършват един път на пет години и за лицата над 40-годишна възраст – един път на 3 години
4. Работодателят ежегодно, до 30 ноември, следва да уточни контингентите, подлежащи на преглед през следващата година
5. Периодичните медицински прегледи на служителите се извършват от/в лечебно заведение
6. Службата по трудова медицина не извършва периодични медицински прегледи
7. Службата по трудова медицина може да подпомогне организиране извършването на периодични медицински прегледи
