Денонощният достъп по личен лекар

 Смисълът на капитационното заплащане на изпълнителите на ПИМП, е да гарантира на осигурените лица безплатен достъп до определен обем от медицинска помощ и здравни грижи.  В обема на този задължителен пакет се включва и задължението на личния лекар да  осигури постоянен денонощен достъп до медицинска помощ.

Как на практика ще се реализира това задължение,  защото е абсурдно лекаря да пребивава в кабинета си 24 часа на ден / 7 дни в седмицата / целогодишно …  

Изискването на т. нар. „24-часово обслужване на пациентите” е регламентирано в Наредба  № 40 от 24/11.2004  за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Общопрактикуващият лекар осигурява постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица по един от следните начини:

1. чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител;

2. по договор с друго лечебно заведение, разкрило дежурен кабинет;

3. индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия общопрактикуващ лекар.

 По изискванията  на Наредба 40/2004 дежурен кабинет може да бъде разкрит в групова практика за ПИМП, групова практика за СИМП, МЦ, МДЦ или ДКЦ.

В дежурния кабинет лекари със специалност по обща медицина, с друга специалност или по изключение без специалност ще оказват медицинска помощ на здравноосигурените лица между 20 часа вечерта и 8 часа сутринта през работните дни и денонощно през почивните и празничните дни. Наредбата не определя кога и при какви условия ще се прилага изключението за лицата без специалност.

 Лечебното заведение, разкрило дежурния кабинет, предоставя на съответната РЗОК в края на месеца, предхождащ месеца на дежурствата, списък на лекарите, които дават дежурства в кабинета по дни и часове, адрес на дежурния кабинет/и, като при необходимост списъкът може да се актуализира. Разпоредбата „мълчи” относно правилата за определяне на необходимостта от актуализация , както и срокът, в който следва да бъде направено съответното уведомление.

 Идеята на наредбата можеше и да е добра, ако не беше толкова схематична. Липсва базисна регулация и информация за дейността на дежурните кабинети:

• Как точно се разкрива „дежурен кабинет”?
• Как трябва да се институционализира дейността на този кабинет?
• Кои са лечебните заведения, разкрили дежурни кабинети?
• По какви правила ще се извършва финансирането на дейността им, така широко огласена от МЗ?

 Воден от инерцията на предходните години и НРД 2011 регламентира денонощния достъп.

 Съгласно чл. 16, ал. 1 от НРД 2011 За осигуряване на постоянен денонощен достъп изпълнителите на ПИМП могат да сключват договори с лечебни заведения, разкрили дежурен кабинет и сключили договор с НЗОК. В цитираната разпоредба е поставено допълнително условие – ЛЗ, разкрили дежурен кабинет, да бъдат в договорни отношения с НЗОК. Подобно изискване липсва в наредбата.

 В НРД 2011 съществува още една разпоредба относима към денонощния достъп. Съгласно чл. 125, ал. 1 при възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, изпълнителят на ПИМП извън обявения график оказва необходимите медицински грижи по следните начини:

Самостоятелно – това може да стане чрез дежурен кабинет на груповата практика за ПИМП, в която е съучредител ОПЛ или  индивидуално. Последното се реализра  чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия ОПЛ.

Съвместно  – чрез  договор с друго лечебно, разкрило дежурен кабинет и сключило договор с НЗОК.

При сключването на договор с друго лечебно заведение дейностите се изпълняват по общ, предварително изготвен седмичен график. В графика фигурират телефон/и за връзка и адрес/и на мястото, където се оказва медицинската помощ. За промените в графика се уведомява РЗОК. Какво означава „общ, предварително изготвен седмичен график” – НРД 2011 не дава необходимите детайли. Смисълът на Наредба 40/2004 е да се изготвя месечен график, защо НРД 2011 говори за седмичен – тълкуването на нормата трябва да бъде дадена от страните, подписали НРД.

Видно от цитираните норми личният лекар не може да сключи договор за оказване на денонощния достъп с друга индивидуална практика за ПИМП, каквато практика съществува на някои места, защото това ЛЗ не може да разкрива дежурен кабинет.

 В хаоса,  забъркан от новата уредба – http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=659184 – се неглижират важните въпроси за:

• Реда и начина на отразяване на медицинската дейност, оказана от дежурните кабинети
• Отчитането на тази дейност пред РЗОК и отразяването й в информационната система на НЗОК
• Носене на отговорността при увреждане на пациент