Делегираните бюджети на болниците (обновена)

>>> От материал на „24 часа” научаваме, че болницата в Димитровград е на ръба на фалита. Изданието цитира шефа на местната здравна комисия д-р Вълчо Митрушев, според когото задълженията на болницата са 1,2 млн. лева, за последните 3 г. приходите на стационара са намалели с над 800 000 лева, броят на пациентите е паднал драстично, а лечебното заведение е напуснато от водещи специалисти. Кметът на Димитровград Иво Димов пък алармира, че самото съществуване на лечебното заведение е под въпрос. (Източник: www.zdrave.net, 20.03.2012)

>>> „Кожното чака гласувани 100 000 лв. от общината“ Годишният лимит на Център за кожно-венерически заболявания – Хасково е увеличен с близо 50 % и се очаква да е около 120 хиляди лева. … Въпреки увеличението, лимитът е убийствено нисък. Това са пари само за болничния стационар, а за диспансерна дейност все още чакаме решението на МЗ, коментира управителят д-р Веска Василева. Кожното продължава да е на ръба на фалита, след като падна от 635 000 лева за 2010 на едва 87 000 лева за миналата. Гласуваните от ОбС – Хасково 100 хил. лв. финансова помощ така и не бяха отпуснати и болничното заведение не е в състояние да погасява натрупаните дългове. (Източник: Haskovo.info, 05.03.2012)

Ще заплаща ли НЗОК отчетената от болниците дейност над определените месечни лимити (делегирани бюджети)? Мислех, че няма работещ в сферата на здравеопазването, който да не знае, че отговорът на този въпрос е отрицателен …

Още по темата за делегираните бюджети за болнична помощ:

Делегираните бюджети отново в съдебно решение

Административна регулация на бюджета на НЗОК

И понеже съзнавам пред какви трудности са изправени болниците и съответно пациентите, нуждаещи се от хоспитализация, винаги питам участниците в семинарите как намират решение на принципно неразрешимата дилема: месечните лимити, определени от НЗОК и правата на пациентите.

Как се справят болниците с ограниченията на делегираните бюджети?

Идеалният вариант е определеният делегиран бюджет да е достатъчен за капацитета на лечебното заведение. Реалността в здравеопазването, за съжаление, е друга.

Макар и неохотно някои лечебни заведения признават, че в подобни случаи стойността на реализираните клинични пътеки (което означава лекувани пациенти), надхвърляща делегирания бюджет е отнесена като “загуба за сметка на болницата”.

Благородно биха казали някои – нереалистично казвам аз.

Нека не забравяме, че болниците са търговски дружества, чието икономическо оцеляване зависи от елементарната математическа логика: приходите да са повече от (или поне равни с) разходите. В противен случай фалитът е неизбежен. Не смятам, че има мениджър на болница, без значение от собствеността – частна, общинска, държавна – който може да си позволи “лукса” лечебното заведение да трупа дългове, защото безплатно е оказвал медицинска помощ на нуждаещите се пациенти (мисля отдавна разбрахме, че няма безплатен обяд – разбирай безплатна медицинска помощ). В зависимост от това, чия собственост са болниците и какви финансови ресурси имат – едни по-скоро, други малко по – късно ще трябва да предприемат мерки за икономии, защото информациите за потънали в дългове болници все по-често ще присъстват в медиите.

Все още има и оптимистично (според мен нереалистично) настроени лечебни заведения, че все пак, макар и със закъснение НЗОК ще изпрати и отчетените т. нар. “надлимитни дейности”. Възможен ли е подобен сценарий? Според мен всичко зависи от доброто намерение на НЗОК и наличието на финансови средства.

Делегирани бюджети 2012

Административната регулация в заплащането на болничната помощ е посочена още в ЗБНЗОК за 2012. Съгласно чл. 5, ал.1 т.2 РЗОК определят задължителна годишна прогнозна стойност за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите, разпределена по тримесечия.

Правилата за определяне на задължителните прогнозни стойности за болнична медицинска помощ са публикувани в сайта на НЗОК. Болниците подписаха съответните допълнителни споразумения и вече имат яснота в какви финансови граници могат да оказват медицинска помощ.
И отново се поставя въпросът: А ако определените лимитни стойности са недостатъчни?

Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ дава отговор на подобен въпрос. При отчитане в РЗОК сумата по представените фактури за извършена дейност не трябва да надвишава размера на задължителните годишни прогнозни стойности (ЗГПС), определен по реда на ЗБНЗОК за съответната година, и стойностите в индивидуалния договор на изпълнителя на БМП. (чл.22 от методиката).

Казано с други думи – няма значение коя болница колко пациенти е лекувала, няма значение колко клинични пътеки са реализирани. Условие за приемане на месечния отчет е сумата за месеца, която лечебното заведение ще заяви за плащане пред РЗОК, да е в размера на определения бюджет.

Ако някой твърди, че болниците – особено държавните и общинските – лекуват само пациенти на стойност определената от РЗОК – това означава, че той не познава абсурдните механизми, по които функционира болничната помощ в страната. Оказаната медицинска помощ за пациенти, за които няма заплащане – дали защото са неосигурени, дали защото са лекувани в края на месеца и за тях няма “лимит” и други подобни причини, остава за сметка на болниците и е една от причината за натрупването на дълговете.

Мислейки в оптимистичен план, в случай, че НЗОК има достатъчно средства, не е невъзможно да бъде взето решение за плащане на болниците и на т.нар. “надлимитна дейност”. Формално погледнато, подобно решение би било в разрез с цитираните правила и методика, но при добро желание и финансова възможност – може да се намери законосъобразно основание за извършване на подобно плащане. А и подобно решение не би било прецедент. Всички помним решението на НС на НЗОК № РД- НС- 04-28 от 25.03.2011, с което беше взето решение за заплащане на надлимитните медицински дейности за болнична помощ през 2010 от предвидените средства в Закона за бюджета за 2011.
Отново подчертавам, че подобно решение е единствено в правомощията на НЗОК и то при наличие на достатъчен финансов ресурс. Лично аз не съм оптимист, че бюджета на НЗОК през 2012 ще издържи на натиска, на който е подложен и подобна оптимистична прогноза е нереалистична.

За съжаление болниците се намират в ситуация почти без изход. Определените от РЗОК болнични бюджети са задължителни и до промяна на нормативната база лечебните заведения нама да получат заплащане над определения лимит. Какво решение ще вземат болничните лечебни заведения – да работят в рамките на определения лимит или да го надвишат, с надеждата, че някога (а може би никога) ще получат тези суми от НЗОК – е въпрос на управленско решение на всеки един директор.

Практическите способи за опит за излизане от описания порочен кръг са претендиране на “надлимитните дейности” по съдебен ред и формиране на листи на чакащите, които ще разгледам в някои от следващите публикации.