Поредно доказателство за ненужно дублиране в подзаконовите разпоредби със законови текстове са измененията на Наредба № 47от 11.12.2009 за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност.
Едно от основните права на пациентите, гарантирано от Закона за здравето е получаването на ясна и достъпна информация за здравословното им състояние и методите за евентуалното им лечение. Без значение е вида и обема на тази информация.
Основен принцип в защитата на личните данни е, че лицето има право на достъп до отнасящи се за него лични данни, а предоставянето им на трети лица е обвързано с определени ограничения. Защитата на личните данни е гарантирана, независимо от вида на администратора на лични данни – държавно учреждение, търговско дружество или лечебно заведение.
Правото на достъп до личните данни и свързаното с него право на информация на пациента, са гарантирани на всяко лице. Тези права следва да бъдат спазвани и защитавани от всички, включително от лекарите и лечебните заведения. Законът за здравето и Законът за защита на личните данни се изпълняват от лечебните заведения без да е необходима допълнителна подзаконова регламентация. В тази връзка част от измененията в Наредба № 47от 11.12.2009 преповтарят вече уредени въпроси. Подобен подход създава известна тромавост в уредбата и впечатление, че отношенията в здравеопазването се нуждаят от допълнителна (специална) уредба на въпроси, уредени вече в законите.
Пример за подобни дублиращи норми са някои от новите разпоредби в наредбата:
Всеки пациент има право на достъп до информацията, отнасяща се до неговия ХИВ статус. (всяко лице има право на достъп до личните си данни, включително и тези за здравословното му състояние)
Лечебните заведения и медицинските специалисти, които извършват изследвания за заразеност с ХИВ, са длъжни да гарантират защита на здравната информация на пациентите, включително на информацията за техния ХИВ статус, при спазване разпоредбите на чл. 27 – 28в от Закона за здравето, Закона за защита на личните данни и нормативните актове по тяхното прилагане. (ЗЗ и ЗЗЛД са задължителни са спазване от лечебните заведения и без изрично това да е упоменавано – това е целта на законите – да бъдат изпълнявани, а при нарушаването им да се носи съответната отговорност)
Медицинският специалист, назначил изследването, съобщава лично резултата на лицето в конфиденциална обстановка и при условия, позволяващи запазване на поверителността на информацията (това е част от необходимите мерки, гарантиращи защита на личните данни)
Здравната информация, свързана с ХИВ статуса на лице, не може да се разкрива или предоставя на трети лица без изричното му писмено съгласие освен в случаите, предвидени в наредбата (ЗЗЛД определя реда за предоставяне лични данни на трети лица)
Въпреки спорната законодателна техника, използвана от МЗ, цитираните норми са задължителни за лекарите и лечебните заведения и за неизпълнението им се носи административна отговорност по реда на Закона за здравето, ако от нарушението не са настъпили и други негативни за пациента последици.
Актуален текст на Наредба № 47 от 11 декември 2009 за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност тук
Защитата на личните данни в денталната медицина е само една от темите на специализирания семинар Правни регламенти в денталната медицина
