“Може ли лечебно заведение да осъди пациент за неверни и клеветнически твърдения?” е неизбежният въпрос, който ми задават участници в провежданите семинари и обучения.
И отговорът е: “Зависи (от конкретната ситуация), но по принцип – не може.”
Лечебните заведения (с изключение на останалите малко, работещи като свободна професия) са юридически лица. И точно този статут възпрепятства търсенето на подобна отговорност от всички, които по някакъв начин увреждат доброто име на лечебното заведение. За съдебните дела, в тези случаи, определящото е статутът на юридически лица, а не административната регистрация като лечебни заведения.
“Съдебната практика отрича възможността юридически лица да се обезщетяват за неимуществени вреди, тъй като ограничава вредите до физически и емоционални болки и страдания, каквито могат да се търпя само при непозволено увреждане на физическите лица. Юридическото лице формира воля чрез неговите органи и затова то не може да претърпи морални вреди.”
Както се казва е едно съдебно решение: “С оглед на това, че се претендират неимуществени вреди, следва да се обсъди какво представляват неимуществените вреди и възможно ли е юридическо лице да търпи такива. Неимуществената вреда представлява неблагоприятно изменение в душевния мир на едно лице в резултат на непосредствено въздействие върху психиката му чрез деянието на деликвента (лицето, което уврежда), в резултат на което са накърнени правнозащитимите му интереси като чест, достойнство, морал, добро име в обществото и други. Всичко това говори, че за да се породи правото да се обезщетят неимуществените вреди, следва да има накърняване на нравствената, емоционалната, етична или друга основа, изграждаща вътрешния мир на личността. Доколкото юридическото лице не може да изпита такива усещания, съдът приема, че то не може да бъде носител на такива вреди. Същото се представлява от физически лица, които биха могли да бъдат носители на такива усещания, респективно права, но в конкретния случай искът не е предявен от тях. Действително доброто търговско име (включително и на лечебното заведение) е правно защитено благо, но накърняването му чрез неправомерно действие винаги има имуществено измерение – било в намаляване на потенциалните клиенти и пропуснати ползи от евентуални търговски сделки, … или други подобни. В този смисъл е и Решение № 197/19.02.1997 г. по гр.д. № 250/1995 , V Г.О. на ВКС. До изричното уреждане в законодателството на въпроса за репариране на неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице поради накърняване на доброто търговско име, настоящият състав приема, че нормата на чл. 45 ЗЗД не следва да се прилага по отношение на юридическите лица, за да се избегнат злоупотреби с разширителното прилагане на закона.”
В заключение:
Ако пациент разпространява клеветнически твърдения за д-р Х. – д-р Х. може да заведе иск за присъждане на обезщетение в резултат на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване престижа и доброто име на д-р Х.
Ако същият пациент разпространи клеветнически твърдения за болница У, то болницата, като юридическо лице, не може да претендира увреждане на доброто име и престижа й.
Болницата У може да търси обезщетения от този същия пациент, ако успее да докаже, че в резултат на клеветническите твърдения пациент (и) са предпочели, не болницата У, а конкурентната такава. Това обаче, вече не са неимуществени вреди, а имуществени, изразяващи се в – претърпени загуби или пропуснати ползи. Имуществените вреди в тези случаи се доказват по съществено различен начин от неимуществените, а самото доказване е изключително трудно.
