Съдебна практика

Да източиш НЗОК

В началото на годината попитах: Безобидно ли е източването на здравната каса? Тогава обещах да…

Мария Радева|Автор
27 май 2012

В началото на годината попитах: Безобидно ли е източването на здравната каса? Тогава обещах да разкажа за наказателните дела, по които са осъдени лекари за т.нар. “източването на здравната каса”. Сега, мога да кажа, че осъдителните присъди срещу лекари, изобщо не са екзотика. Въпросът е защо подобни деяния, извършвани от лекари, продължават?

Източването на здравната каса е престъпление

В публикация от 2004 в-к Сега съобщава, че първи лекар е осъден за източване на НЗОК.
И понеже познавам този казус лично, етиката изисква да спестя подробностите. Публикацията на в-к Сега е достатъчно красноречива.
Всеки един лекар или лекар по дентална медицина; в болничната или в извънболничната помощ; в специализираната или първичната медицинска помощ може да бъде „главно действащо лице” в обвинителен акт, в случай, че е използвал знанията си, не за да лекува, а да „заработва” лесни пари от здравната каса.
Всеки казус е специфичен, но престъплението е едно и също: Лекар, работещ в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, използвайки личните данни на пациент/и, съставя неистински амбулаторни листи или болнична документация, отчита ги пред РЗОК и получава съответното заплащане за медицинска дейност, която реално не е извършена.

Каквото и да казват в своя защита обвиняемите лекари, съдът е категоричен: „… за да се ползва като официален документ съответния амбулаторен лист е необходимо лекаря, отразил данните в него да се подпише и постави личния си печат. По този начин той потвърждава верността на отразените в документа факти и обстоятелства. Именно подписа и печата удостоверяват издателя на документа и съответно той (ЛЕКАРЯТ!) носи отговорност за достоверността му.”

Защо се отчитат фалшиви прегледи?

Елементарен въпрос – с още по-банален отговор – за пари …. А последствията са – присъда!

С присъда, потвърдена и влязла в сила през 2008, РС – Момчилград е осъдил личен лекар, който за първите шест месеца на 2005, лично и с помощта на медицинската сестра съставила 13 броя амбулаторни листове, в които отразил извършени профилактични прегледи на пациенти, които прегледи практически не били извършени.
Медицинската сестра, подробно разказва как по нареждане на лекаря, (лично или заедно с лекаря) попълвали въпросните амбулаторни листове без да е извършен описания в тях преглед. Съответно някой от тях се подписвал вместо пациента.

Всички свидетели, посочени като пациенти в амбулаторните листове са разпитани и са категорични, че нито на цитираните в листовете дати, нито пък през цялата 2005 са им били извършвани профилактични прегледи и/или описаните процедури от личния им лекар, нито те са виждали тези листове и съответно не са полагали подписи на мястото на пациент.

Защитата на лекаря е класическа за подобни случаи, като се изтъкват благородната причина – „грешим, защото правим всичко в името на пациента” ….
Лекарят твърди, че не е полагал подпис вместо пациенти, но в същото време признава, че някои от подписите в амбулаторните листове не са полагани от лицата сочени за пациенти. Причината за това е, че не можело едновременно да се извършва преглед, да се прави кардиограма и да се попълват листове. Амбулаторните листи са попълвани през свободното време и тъй като хората /пациентите/ често бързали или били възрастни хора, живеещи на 4-5 км от здравната служба, то те не се подписвали, а понякога по-късно това правели техни роднини. Лекарят обяснява случилото се като допуснати технически грешки (класическо оправдание!).
Задължение на медицинската сестра било да намери прегледаните пациенти и те да се подпишат, когато това не са направили своевременно и ако това тя е правела вместо тях, то не било пред лекаря, нито с негово съгласие или заповед. Лекарят по същество не отрича, че е имало случаи, когато в амбулаторни листове подписите за пациент не са се полагали от него, като се опитва да прехвърли част от отговорността за това на медицинската сестра.

Присъдата на лекаря

Лекарят е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Не коментирам присъдата, която към настоящия момент (по всяка вероятност) вече е изтекла. Въпросите, обаче остават:
1. От това и други подобни дела – лекарите вземат ли си поука?
2. Как съсловната организация санкционира един свой член, който най-малкото уронва имиджа на лекарската професия?
3. Как реагира НЗОК и дали осъдени лекари продължават да сключват договори и да получават от парите, събрани от задължителните здравни осигуровки?

2 comments

  • По отношение на това кои са длъжностни лица в болнично заведение – правите грешка. Частните болници са регистрирани по Търговския закон. Началниците на отделения в тях не са длъжностни лица и издаваните от тях документи, включително епикризи и т.н. са частни документи. При констатирани нарушения НЗОК трябва да си иска възстановяване на парите чрез дела в Административния съд, а не да ги сторнира от заработки през следващите месеци. Документално това действие НЗОК го „завоалира“ в банковите преводи и трудно се доказва в съда. Медицинският съвет в Англия постулира, че медицината е вид изкуство, често с непредвидим край. Затова на лекарите и дейността им не може да се гледа като просто счетоводство и на пациентите като производствена еденица. Поради тази причина в Европейския съюз е валидно правилото – плащане според резултата от лечението. Клиничните пътеки са в абсолютно нарушение на ЗЛЗ и Закона за ЗОЛ, защото и в двата се казва че те трябва да отговарят на определени стандарти или правила, приети от съответните научни дружества и организации. Това обаче не е така и пациентите на практика получават грижа на „парче“ – докъдето стигат парите от пътеката. Самите пътеки като такива са изхвърлени в цял свят още през 2006 година след научни трудове – 3 от Англия, 3 от Канада, 1 от Австралия и 1 от Италия. Те са били замислени за университетски болници, но са отпаднали защото не намаляват престоя на пациента, не подобряват качеството на лечение и са неприложими при излизане от алгоритъма. Съгласно ЗЛЗ при липса на стандарт би трябвало да са валидни guidelines от Европейския съюз по даден клиничен случай. Да но пътеките са в крещящо нарушение на подобни правила. Затова като пишете за осъдени лекари първо мислете за тези лекари, като хора които са изправени пред дилмета: да лекуват според ученото в университета или при специализации – както пише в ръководствата по света или – според правилата на касата в България. Много по-лесно е да се работи в Англия като лекар, защото всичко е както сме го учили, а не както им се иска на господа профаните и политиците. Затова мислете повече как да защитавате хората, които правят всичко възможно да живеете според законите на биологията и медицината, а не според желанията на политиците и некомпетентните представители на МЗ и НЗОК. Иначе България ще си остане жертва на медицински геноцид, добрите все повече ще работят в Европа, а примитивните ще оцеляват в България. Бедна ви е фантазията каква е разликата относно истинска грижа за пациента в България и на Запад. Затова се борете – против ченгетата и милиционерите, които продълщават да съсипват всичко в България. Аз се отказах и си живея по-добре и се радвам на уважение в Англия, което обаче ме натъжава много. Защото в родината си се чувстваш нищожество, а в Англия човек и лекар, призван да дава всичко от себе си за пациентите и семейството си!

    • Мария Радева

      Първо и преди всичко моите дълбоки уважения за професионализма и смелостта да работите в Англия!
      Благодаря за коментара! Това е ваше мнение и аз го уважавам!
      Няма да влизам в задочни коментари.
      Още повече трудно бихме водили професионален спор, защото аз не съм лекар, а вие не сте юрист.

Напишете коментар